До тях няма никой

[pifiella]

Повечето от вас,възрастните,си мислят,че ние децата имаме най-красивите,най-искрени и най-чисти мечти.Но аз не мечтая за това каква искам да стана,или какво искам да имам,не това не е моята мечта!Аз искам всички деца да растат в щастливи семейства,да са обичани и да имат равен шанс.Мисля си за децата в българските домове за сираци.
За тези деца,за които се сещаме само по Коледа и по Великден,през останалите дни те сякаш не съществуват за повечето от нас.Става ми тъжно като си помисля,колко деца годишно постъпват в тези домове.Домове,лишени от любов,закрила,мила дума и целувка за лека нощ.Домове,в които най-важното е да оцелееш.
Сираците на България-те нямат родители,за тях няма радости,няма внимание,добро образование и може би дори и бъдеще.Бъдеще,за което и те имат своите мечти и желания!И навярно това е не какви искат да станат,а просто да имат семейство в което поне за малко да се почувстват закриляни и дарени с любов!Толкова много ли искат ?!Та тези три неща са отредени за всеки един от нас-ЛЮБОВ,ЗАКРИЛА и най-вече СЕМЕЙСТВО!
А ние,останалите,как ги "спасяваме"?Чрез молитви и SMSи ли?С тях ние си затваряме очите за мизерията,в която живеят българските сирачета,"измиваме си ръцете"от чувството за вина,която ни разяжда всеки ден все повече и повече.
Ще се радвам,ако с тези мои мисли накарам поне един от всички вас да се замисли за бъдещето на тези невинни деца,белязани от Бог и от съдбата.И ако този един направи поне нещо за тях,значи все още има надежда-моята-според някой хора добронамерена,но неосъществима мечта-да стане реалност....!

Да нямам
Гледам през прозореца на мрачната сграда,
по улиците се разхождат майки с деца,
но къде е моята майка сега-нямам такава,
както нямам и баща.
Няма никой до мен,
сама съм през нощта,
сълзите от лицето си трия сама!
Няма кой да ме чуе в среднощната тишина,
но аз крещя и крещя"Защо съдбата ме наказа така?"
Да си подхвърлено дете на този свят
и за мене да няма връщане назад!
Да няма мила дума,да няма лека нощ,
да няма любов за мене!
Ах,защо светът е толкова жесток!

С това есе участвах в Националният конкурс''Моите детски мечти".Не ми се пишеше за глупости,затова избрах тази, поне за мен, изключително важна тема,от всекидневието ни-изоставените деца.Спечелих 3 място(не се хваля),качих есето във форума,за да може повече хора да го прочетат и да се замислят!

[LaDy_DaQnA]

Моите поздравления! Страхотно е!

[Saymon90]

На колко години си?

[pifiella]

На колко години си?

14

[zaraaa]

Браво на те, страхотно е това, което си написала и наистина ме накара да се замисля

[ScionOfStorm]

За 14 е добре

[Josefinne]

Да наистина е хубаво, че младите хора в тази страна наистина успяват и да се замислят за нещо важно и реално, а не само " О, Боже, гаджето ми погледна под полата на едно ЕМО? Какво да правя?!! " И така нататък, защото иначе много бях започнала да отчайвам. Есето е наистина провокиращо, както и стиха след това, надявам се да достигне до някой, който наистина може да направи нещо по въпорса.