Т'кааа... Имаше едно момчеее. И... преди две години се запознахмеее. И... аз много го харесах, ама нямаше как - той е ебати пича... не върви да се захваща с мен. Един... красив, набит, синеок младеж... гоолям ебач! Абе... момче - мечта и в действителност за много момичета си оставаше мечта, защото не се задържаше много на едно място. Харесах го и той ме хареса уж и започнаха уговорките. Той направи всичко, което може да се поиска от него. Обеща, че ще е сериозен, прекарваше супер много време с мен, разговаряхме, правех си по 150 лв сметка за телефон без проблем (и то при положение, че говорим за 10 стинки на минута). Обаче... аз все се опъвах и не исках да излизам с него. Не от друго, ми от комплексарщина... "виж го какъв е хубав, не върви да се захваща с теб, той е за някоя по - хубава" - си казвах всеки ден. Хубаво, ама мина известно време и на него му писна (съвсем в реда на нещата, даже прекалено много чака) и аз станах "най - добрата приятелка". Ревях си там, депресирах се, ама го изслушвах и помагах когато можех. После ходих на бала му да го зяпам. А по - после се хванах с бившия си за да го забравя. Завихри се голямата любов с бившия ми 8 месеца нищо не чух за пича. На бала на кака ми обаче го видях... размяташе една тромба. Аз не исках да се обаждам, но братовчед ми му извика и той се обърна... и аз, естествено погледнах на другата страна. Миналата вечер човвкът ми е звънял по телефона в 2 часа. На другият ден му писах смс, ама той не ми отговори. Дали не е станало като по филмите? Дали не е искал да ми каже, че ме обича преди да си хване сериозна приятелка, но като не съм вдигнала да се е отчаял и да е решил да се откаже от мен?