Попаднах в лоша компания...

[1994_gabi_94]

помисли малко щом ти ги смяташ за толкова добри приятели може и те да те смятат за такава.Според мен трябва да им кажеш как се чувстваш но определина не ставай като тях недей и ти да пробадаш дори в името на приятелството.Ако найстина са ти приятели ще те разберат и ще продължат да излизат с теб.

[Bimmer]

Еми да ти кажа, както някой по-горе беше написал, правилно е да не се мислиш за по-голяма като паФкаш, нафиркваш се и т.н. Знам, че ще ти прозвуча като някой зубър, ама може да си много по-голяма, като не правиш това, което всички правят, за да се правят на велики... Примерно
вместо всички да пушат, ти недей ( малеее звуча като майка ми )...
Само при много специален случай бих се нафиркал... Нямам намерение да пуша никога, обаче ще си попийвам (опа, това е друга тема)

Тааа... Да направя обобщение Бъди себе си (както някой беше написал ). Не прави неща, само за да се харесашна групата. Хубаво е, че осъзнаваш в какво е щяла да се превърне тази "дружба". Ти си наред. Отново съм съгласен с едно по-горно мнение, че ти нямаш проблеми да ходиш по купони, но си тръгни когато ти искаш. Когато си там, ако не искаш - не пуши... И т.н. Надявам се, ме разбра.

Късмет

И вместо "1" ползвай ъ/а, вместо "4" - ч..

[martinelka_kuklata]

Здравей! Аз мисля,че съм преживяла твоя проблем..Преди две години си направих регистрация в разни сайтове за запознанства..Не търсех нещо особено,а просто развлечение.Започнах да се запознавам с различни момчета и момичета от моя квартал.Оказа се,че всички,с които се бях запознала са от една огромна компания.Неусетно започнах да се събирам с тях..Бяха с 2-3-4-5 години по-големи от мен,но това не ми пречеше.Намирах ги за супер големи купонджии..Те бяха както се казва "бандата на квартала".Първите няколко месеца беше супер.Не,че си говорих и намирах общи теми,но с повечето имах обща приказка.Те пушеха цигари,трева,пиеха алкохол и разни други неща,но аз не обръщах внимание на това.Баща ми беше направил луксозна автомивка и почти на всички момчета намерих работа там..Всички ме "уважаваха"! Аз не последвах техния пример..да пуша,да пия и не станах като тях.Нямаше един,който да не е поне пробвал,но имаше едно момиче,което не пушеше,не пиеше,не се дрогирваше,но никой от компанията не му се подигравало.С нея се сприятелихме повече,както и още няколко момчета и момичета.Никой никога не ме е пренебрегвал за това,че не съм като тях и това ми харесваше,но то си зависеше и от мен.Когато бяха напушени или пияни аз се смеех с тях правехме лудории,но един дългоочакван ден всичко свърши!
Баща ми се отказа от автомивката.Всички бяха принудени да напуснат.Това,от което се боях най-много се случи.Нищо не си беше същото!След известно време "приятелите ми" просто изчезнаха!Станаха наркоманите,тревоманите на квартала.Повечето момчета от компанията,на които бях помагала толкова много ме поздравяваха до едно време.А даже,когато са го правили са били лицемерни и подли..След като сме се разминавали са ми са се подигравали,обсъждали,нагр убявали.Когато разбирах това си нямате на представа какво се случваше с мен..с чувствата ми..!Въпреки това аз не ги мразя нито им се сърдя,защото знам,че все някога ще проумеят какво се случва с тях! От тези 20-30 "приятели" разбрах,че само петима-шестима са истински! Вярно много страдах,но по-добре ли беше да остана с тях и да продължават да ме тъпчат зад гърба ми...Мисля,че на доста хора се случва без даже да подозират за това.!
За това бъди силна,защото не знаеш дали и на теб няма да се случи това..Дали и теб не използват..Сега се чувствам много по-добре без пиянски и напушени истории..Вярно понякога ми липсват,но знам,че това е по-добре за мен! А колкото до родителите и близките ти..Не ги разочаровай! Те ще се окажат може би единствените ти приятели в живота!

Много си права. И аз имам чувството, че всички са лицемери, но вътрешно страдат или обиждат другите заради собствените си недостатъци. Всеки си мисли, че като потъпче другия е много интересен, но не е така. А иначе по темата - по-добре е да се отделиш от тях, но малко по-малко, защото все пак си близка с тях и да не страдат и споделяй всичко с родителите си, защото те са ти най-близки. Повярвай аз споделям всичко с майка ми и е много по-добре от колкото да страдам сама а и тя ме разбира и никога няма да ме предаде.
Успех