Болка връхлита моето сърце
живее то за твойте ръце
но ти исчезна нямате сегa
и безброй мисли нахлуват в моята глава.

Небето мрачно час след час
тъжна песен пее с глас
За две души изгубени в безкра
и накрая ме накара да се покая.

За всичките неща който съм направи
и за всички мигове който съм забравил
но знай обичта ми към теб е голяма
и не е някоя измама.

Прости за мойте грехове към теб.
Не съм чак такъв поет.
Но в тези стихове неясни
искам да покажа чувствата прекрасни.

Но каквото и да кажа
немога болката си да покажа.
Единственото от значение е,
че слагам край на това стихотворение.


Това е последното ми стихотворение надявам се да ви хареса