Така .. тя е на 14 аз съм на 18 заедно бяхме повече от 10 месеца,най-хубавите в живота ми.Веднъж до сега се бях чувствал толкова влюбен,но тогава не се получи.Няма значение запознах се с нея (Вики) септември месец миналата година пред едно кафе.Тогава аз си имах приятелка,но това не ми пречеше започнах да я свалям,защото беше много сладка.Започнахме да излизаме всеки ден и тръгнахме,но аз още ходех с другото момиче.Отначало не ми пукаше за Вики беше поредната за мен колко да ми е яко с нея.А пък и е много хубава разбрах,че е дествена и си казах аз ще я отвора.Но с времето се привързах към нея уж в очакване да ми пусне.Минаха 4-5 месеца и тя се влюби в мен,а аз в нея не.Но не й го показвах,но после стана нещо и хлътнах по нея супер много.Тя беше всичко за мен и все още е,исках постоянно да сме заедно и бяхме,но после тя разбра че от начало въобще не ми е пукало за нея,че всичко е било игра и супер много я нараних тогава.Тя разбра за всички изневери,за всички лъжи и загубих доверието й.Опитвах се да си я върна и тя се върна и бях най-щастливото момче на света въпреки,че толкова време не беше спала с мен за мен това не беше най-важното вече,беше важно да е с мен и да ме обича.Но после започнаха да излизат още лъжи наяве разбра какъв съм бил какво съм правил и това я нараняваше.Април месец тя започна да се държи супер гадно с мен,а аз лудо влюбен в нея не ме интересуваше как се държи с мен стигаше ми да знам,че е с мен.Мина време и тя започна да ме наранява,да ме зарязва и да си ме върти както си иска, а аз нищо не можех да направя.Така до към средата на юни.Тогава тя пак се влюби в мен и бяхме много щастливи.Всичко беше супер 2-3 седмици.След това само се караме и говорим кой какво е направил на другия ,кой кого е наранил и всеки ден си казвахме край,но как като се обичаме толкова много.Събираме се разделяме се.Но днес следобяд тя ми каза трябва да говорим,аз отидох в тях и бяхме легнали на леглото и си говорехме и тя ми вика мислих много и разбирам,че искаш да си ходиш с други и да получаваш това,което аз немога да ти дам.Когато ми каза това аз станах от леглото и седнах на стола на компютъра.И само я погледнах и се усмихнах и й казах "Добре,съкровище".Тя само ме погледна и вика трябва да излизам и аз и казах добре тръгвам си .. и си тръгвам и на вратата тя ме изпраща и само ме гушна и й двамата и аз веднага се обърнах на другата страна да не ме види,но видях нейните сълзи.Обичам я много,както и тя мен,но просто според мен това не стига нали?Не може ние да се караме за всичко и за всеки.Трудно е всичко и е по-добре така нали?Незнам какво да направа зле ми е и искам някой да ми каже,че съм постъпил правилно като не съм и казал да се съберем отново!!