Цитирай Първоначално написано от feniksSs
Цитирай Първоначално написано от dichevia
Аз съм на 18 години и не търся само чукане, това нормално ли е ? Искам я, обичам я, не мога без нея, ще полудея, страх ме е да споделя пред приятелите ми, пред нервна криза съм, но се държа, всмисъл не искам да показвам колко слаб ме е направило едно момиче!Аз как да продължа напред като искам да поема по пътя на мечтата си ,т.е. искам да бъда с момичето !Имате ли представа колко съм жалък пред нея, дори и казах, че и да ми изневерява, да се гаври и базика с мен няма да я оставя, много я желая и ми е трудно без нея
трудно е да обичаш, а същевременно да не ти отг. на чувствата. но ако тя не иска да е с теб каквото и да и казваш ще е напразно. просто трябва да продължиш напред, лошото е че скоро няма да ти мине, но с времето нещата ще се променят
Трябват ми съвети, след колко време ще ми мине, знам че при всеки е чисто индивидуално, но ми трябва някаква надежда... като заговорих за надежда, все още не е умряла, ще продължавам да упорствам, но се чудя - да я притискам ли с това, че я обичам, или да потискам чувствата и да се правя на приятел, или да скъсам отношения с нея, все пак тя е далече, няма да я срещна на улицата и да ми стане неудобно, ако искам да я видя трябва да бия доста път и накрая тя сигурно ще си повтори заучените изречения: "Не мога да бъда с теб, не съм готова, аз съм единак и прочие ... " ! Като се замисля остава ми само надеждата след време да си промени решението, да откликне отново на чувствата, хм сложно и неосъществимо ми се струва...