Отговор в тема
Eми това е въпросът....аз с него ходя на дискотека...но като идеме..... той седи като пън.... и аз ест треа....да се съобразявам с него........ и аз седя като пън. Мн е сложноПървоначално написано от ThunderGoddess
Еее, поговорете за това. Лично аз не смятам, че една сериозна връзка непременно трябва да е някакъв капан. Защо не отидете заедно на диско, например. Ако ти се ходи наистина и се чувстваш по някакъв начин ограничена, трябва да си говорите ... то пак като големи хора, ама айдеОх не ме мислете за лекомислена! Раздавам се на 100% за него.....нямате си на идея.....всичко ама всичко правя за него...... и това много ме изморява. Имам чувството ,че аз давам много повече. Все едно сме женени....разбира те ли? Трябва непрекъснато да се съобразявам......а съм само на 16.....
Няма да го зарежа,по простата причина ,че го обичам...и после ще ми липсва...ще ми е гадно..... А и съм сигурна ,че той няма да остави нещата така.Просто попаднах в капан на съзнанието си....
Страх ме е ,че в един момент ще се съсипя от толкова жертви.... и точно в времето когато трябва да имам такава връзка...аз ще се отдам на живот.......
Вярвате ли ми ,че от 2 години близо не съм ходила на дискотека...е така да се развеселя...да потанцувам...... все трябва да му седя в скута..... да не би някой да ме открадне.....
Мн ми е тежко.... а го обичам...... а не искам да е така..... Това да решиш да си с някой не значи да станеш гаден сухар ... в смисъл примерно сестра ми и мъжа й (преди мноооогооо години бяха само гаджета, хахаха) ходиха по дискотеки, нощен живот и всекви забавления докато не се роди детето. Вие нямате дете, нали?
Говорила съм с него много пъти.... и в крайна сметка нищо не постигам. Стига се до извода ,че аз съм вънаги недоволна и мрънкаща...а той разбирашш ли...колко неща са му на главата......Еми щом от сега е така...след 10 години какво ще бъде.....
Съгласна. Пък и кой казва, че живота свършва с една връзка... Аз съм за. Но има хора, които просто не са дорасли за такива отношения...Не смятам че е необходимо да се изчукаш с 10 човек в рамките на 3 години за да намериш подходящия за теб. Не вярвам че "сега е времето да се наживеем защото после...". Аз направих своя избор и не съжаляам...
"... И знай, че само глупакът повтаря старите грешки, надявайки се на нов резултат!"
~
When I see you, you make me lose all control
Like a fire, burning deep in my soul!
Аз съм против мисля че един тийн още не знае какво иска ..... и за какво живее , за да се захваща с сериозни и ангажиращи връзки и рано или късно сигурно ще се разочароваш
На стола сядаш срещу мен и ме подтискаш..
разтваряш си краката уж без да искаш..
да и на три годинки....много розаво мисли6
Не ви разбирам..."Сега ни е времето да се наживеем", "когато ми дойде времете за сериозна връзка аз ще се отдам на живот, защото бла бла", "сега е времето да експериментираме"... Кой ви е казал, че като имате серизона връзка не можете да имате и социален живот? Защо сами си поставяте граници и си казвате "сега ще правя така,след 10 години така и не знам си какво"... Всеки прави това от което има нужда. Аз примерно нямам нужда да "експериментирам" и да тръгвам всяка седмица с нов само и само да може като стана на 25 да кажа "Наживях се айде сега ще създавам семейство"Ужасно тъпо е! Ако трябва да се изчукам с 15 човека, за да може след това, когато срещна принца да не съжалявам и да съм сигурна, че няма да му изневеря, то тогава аз изобщо не знам какво е любов. Когато обичаш някой истински и ви е наистина хубаво заедно, изобщо не мислите "тва са са ми годините за купони, свалки и безразбоен секс", а се отдавате на човека и не изпитвате нужда да експериментирате с някой друг. И според мен няма нищо плашещо в мисълта да прекараш живота си с човека до теб стига да си пасвате и да се чувствате добре заедно. Аз с бившия си определено исках семейство и не ме плашеше мисълта да съм била само и единствено с него. Дори напротив! Тази мисъл ме изпълваше с щастие, защото чувстват ми бяха силни и истински.
Та ако не се чувствате добре във връзката си и сте заедно само защото "мн се обичате", ама не си пасвате хич и по принцип не ви е добре заедно, най-добрия варянт е да се разделите, защото това НЕ е любов. Любовта те прави щастлив и те кара да мечтаеш а не да страдаш и да гледаш в бъдещето със страх...
ЗА
ЗА
ЗА
Много хора мислят, че е тъпо да се обвързваме толкова сериозно от сега, но ако се чувстваш щастлив в такава връзка какъв е проблема?Според мен си зависи от човека, щото при всички е различно.Аз също си имам сериозен приятел и не ми пука кво мислят другите - той е човека, с който искам да съм, с който да си споделям времето, мислите и най-съкровените ми тайни.Някой по-нагоре беше казал, че след като е прекратил сериозна връзка след 2 седмици вече са му омръзнали безчувствените целувки..така че всеки си открива своя начин да е щастлив и аз съм "за" сериозните връзки =D> =D> =D>
Виж сега..права си, но изпадала ли си в ситуация в която ти обичаш даден човек и той теб, но те задушава......не мисълта ,че ще си с него до живот, а мисълта,че трябва да правиш неистови компромиси,но наистина може би незнаеш какво са неистови....само и само да съхраниш връзката.Не ви разбирам..."Сега ни е времето да се наживеем", "когато ми дойде времете за сериозна връзка аз ще се отдам на живот, защото бла бла", "сега е времето да експериментираме"... Кой ви е казал, че като имате серизона връзка не можете да имате и социален живот? Защо сами си поставяте граници и си казвате "сега ще правя така,след 10 години така и не знам си какво"... Всеки прави това от което има нужда. Аз примерно нямам нужда да "експериментирам" и да тръгвам всяка седмица с нов само и само да може като стана на 25 да кажа "Наживях се айде сега ще създавам семейство"
Та ако не се чувствате добре във връзката си и сте заедно само защото "мн се обичате", ама не си пасвате хич и по принцип не ви е добре заедно, най-добрия варянт е да се разделите, защото това НЕ е любов. Любовта те прави щастлив и те кара да мечтаеш а не да страдаш и да гледаш в бъдещето със страх...
И последен много личен въпрос искам да ти задам ако може.....
Би ли зарязала живота си, за да го дадеш на друг.....защото аз наистина не живея..... Би ли се задушавала от вътре...би ли живяла в страх....и въпреки това да обичаш даденият човек.
ПП Всъщност... знам ,че никой от форума няма да ми реши проблема,аз трябва да си реша....но имах нужда да бъда изслушана....да срешна подкрепа някъде....Мерси на отзовалите се
Когато бях на 15-17 изобщо не исках сериозна връзка. Исках просто някой до себе си. Но така или иначе нямах. когато започнах връзката си с моя приятел бях на 19 и пак не исках да е нещо сериозно..просто исках да имим "гажде". Нещата просто се случват и не знаеш дали първото или поредното гадже, няма да е мъжът(жената) на живота си.
Точно..... аз исках сериозно до толкова...че да не е някой лигльо който ще му треперя да не ем зареже...... В последствие нещата се получиха така.
Oщ по-лошото е,че аз започнах тази връзка на 14......
Мила виж аз не се съмнявам че го обичаш но само любов не стига. Ти сама казваш че не си щастлива, че се задушаваш, че нямаш собствен живот... Не трябва да е така! Последните месеци от предишната ми връзка бяха голямо мъчение. Аз правя всичко за него, а той само ми натяква и ме кара да се чувствам зле и несигурна. Еми зарязах го. От 3 месеца не съм го чувалала нито виждала... Ок не отричам че на моменти е адски тежко и ми идва да му се обадя, да си поговорим и всичко да е както преди, но пък знам, че ако АЗ не мисля за щастието си никой друг няма да го направи. И само за инфо бяхме 2 години и половина заедно и просто не можех да си представя живота без него, защото бях свикнала всичко да правим двамата и да сме непрекъснато заедно. Правила съм адски мн компромиси само и само той да е добре така че знам какво е.... Ще повторя обаче САМО ЛЮБОВ НЕ СТИГА! Връзката се гради на разбирателство, приятелство, доверие а не само на обич... Аз ако бях на твое място бих поговорила МНОГО сериозно с него, бих му казала че ме кара да се чувствам нещастна и не съм сигурна дали ще мога да издържа още дълго, след което давам пробен период от месец-два и ако не видя промяна късам с него...Виж сега..права си, но изпадала ли си в ситуация в която ти обичаш даден човек и той теб, но те задушава......не мисълта ,че ще си с него до живот, а мисълта,че трябва да правиш неистови компромиси,но наистина може би незнаеш какво са неистови....само и само да съхраниш връзката.
И последен много личен въпрос искам да ти задам ако може.....
Би ли зарязала живота си, за да го дадеш на друг.....защото аз наистина не живея..... Би ли се задушавала от вътре...би ли живяла в страх....и въпреки това да обичаш даденият човек.
ПП Всъщност... знам ,че никой от форума няма да ми реши проблема,аз трябва да си реша....но имах нужда да бъда изслушана....да срешна подкрепа някъде....Мерси на отзовалите се
Мамка му....защо съм толкова мекушава....Мила виж аз не се съмнявам че го обичаш но само любов не стига. Ти сама казваш че не си щастлива, че се задушаваш, че нямаш собствен живот... Не трябва да е така! Последните месеци от предишната ми връзка бяха голямо мъчение. Аз правя всичко за него, а той само ми натяква и ме кара да се чувствам зле и несигурна. Еми зарязах го. От 3 месеца не съм го чувалала нито виждала... Ок не отричам че на моменти е адски тежко и ми идва да му се обадя, да си поговорим и всичко да е както преди, но пък знам, че ако АЗ не мисля за щастието си никой друг няма да го направи. И само за инфо бяхме 2 години и половина заедно и просто не можех да си представя живота без него, защото бях свикнала всичко да правим двамата и да сме непрекъснато заедно. Правила съм адски мн компромиси само и само той да е добре така че знам какво е.... Ще повторя обаче САМО ЛЮБОВ НЕ СТИГА! Връзката се гради на разбирателство, приятелство, доверие а не само на обич... Аз ако бях на твое място бих поговорила МНОГО сериозно с него, бих му казала че ме кара да се чувствам нещастна и не съм сигурна дали ще мога да издържа още дълго, след което давам пробен период от месец-два и ако не видя промяна късам с него...Виж сега..права си, но изпадала ли си в ситуация в която ти обичаш даден човек и той теб, но те задушава......не мисълта ,че ще си с него до живот, а мисълта,че трябва да правиш неистови компромиси,но наистина може би незнаеш какво са неистови....само и само да съхраниш връзката.
И последен много личен въпрос искам да ти задам ако може.....
Би ли зарязала живота си, за да го дадеш на друг.....защото аз наистина не живея..... Би ли се задушавала от вътре...би ли живяла в страх....и въпреки това да обичаш даденият човек.
ПП Всъщност... знам ,че никой от форума няма да ми реши проблема,аз трябва да си реша....но имах нужда да бъда изслушана....да срешна подкрепа някъде....Мерси на отзовалите се
Предният ми пост беше доста принципен, но не бях прочела точно проблема ти.
За пореден (сигурно 1000-ден път) ще се съглася със slun4ice. Всяка 1 нейна дума попада в целта и е напълно точна и вярна.
За разлика от нея аз все още имам връзка, вече близо 4 години (без месец). но преди около 3 седмици сигурно за пореден път ми писна. Писна ми да правя компромиси, писна ми да правя планове за нас, писна ми да търся начини да заживеем заедно, да сме семейство, а той да го кара по старо му. През последната половин година (малко повече) това е 3-тия път, когато ми писва и когато решавам, че е по-добре да диря щастието си при друг, отколкото да се измъчвам от несигурност, страхове, притеснения, болка, че той все още не е готов да бъдем 1 семейство. А аз съм на 23. Да, не съм престарила, но на 16 живота ти още не е почнал, а аз вече завърших, вече си търся работа, вече поставям основите на новия си живот. Искам в него да е и той, защото го обичам. За разлика от мен той сега завърши 2-ри курс и промяната в живота му не е така належаща. И 3-те пъти говорихме много, решихме да го караме по-спокойно, да развиваме връзката си естествено. Че иска да се оженим и да имаме дечица, но просто сега не може да ми предложи нищо. И е прав. Ако обаче беше казал, е хубаво ни е така, защо да се обвързваме...нямаше вече да сме заедно. Сигурна съм.С голата любов не се живее. Уверих се в това последните месеци. Колкото и да сме сплотени, да се обичаме и да доказвам любовта си всеки ден, няма ли ги уважението, копмромиса, плановете за съвместен живот, отдадеността 1 на друг, мисленето като 1 човек......нямате бъдеще.
П.С.Аз дето съм на 23 си хдя на дискотеки без него с приятилки или колежки. В 1 връзка трябва и мнооого доверие!
Знам права си.....сигурно единственият варянт е да го напусна.............но мамка му не мога
Имаше една хубава приказка, че като пуснеш човека на свобода, ако той се върне, значи те обича - ако не - не си е струвало. Според мен въобще не е трябвало да позволяваш ситуацията при теб да става подобна ... в смисъл оставам с впечатлението, че защото го обичаш си му дала да ти се качи на главата и само ти правиш компромиси. А не трябва да е така - компромиси и доверие трябва да има и от двете страни ... иначе не се получава, каквото и да е било - сериозно, несериозно, квото ще да еЗнам права си.....сигурно единственият варянт е да го напусна.............но мамка му не мога
Memento moriendum esse!
![Аватара на [B]a[N]D[i]T[k]a](image.php?u=156932&dateline=2011&type=thumb "Аватара на [B]a[N]D[i]T[k]a")
ЗА! с 2 ръце и 2 кракащастлива съм ужасно много че в момента се стараем да направим нещо такова с приятеля ми
Според мен е много относително - зависи какво мислиш, какво мисли и партньора ти. Ако държите един на друг - защо пък да нямате сериозна връзка. Друг е въпроса, че една такава сериозна връзка води и до сериозна раздяла, което си е тежко в пубертета. Една моя приятелка след като скъса с гаджето си, беше на 15години, дотолкова тежко прие раздялата с момчето че две години след това беше на антидепресанти ... А бяха заедно 2 години ...
Както и да е, отплеснах се, но ... идеята ми е че много трябва да се внимава в избора, че да не си патим после
"Ако баба беше мъжка, щеше да е с дръжка"
Бира, секс и хеви метъл ...
Всеки човек има право да е щастлив и да търси любовта. Принципно съм за сериозните връзки, но не когато сте на 15-16. Не казвам, че не може да съществуват изключения, но в повечето случаи нещата се объркват. В този период все още човек не знае какво точно иска и дали всъщност го иска. В началото любовта е достатъчна, но какво става след като се окаже, че характерите ви не съвпадат. Достатъчна ли е голата любов? И каква е тази връзка, в която само единят прави компромиси, къде е любовта в нея?
Приемам, че приятелят ти може да те обича много и това да е причината да те задушава. Това обаче не е оправдание, ако те обича наистина трябва да ти има доверие. Трябва да се правят взаимни компромиси, а не винаги единят да се жертва.
Не знам защо, но си мисля, че на тази възраст е доста рано да се правят планове за бъдещето. Вие все още не знаете какво искате, как да уредите живота си, дали наистина искате да бъдете заедно.
Когато успеете да промените връзката, така че и двамата да сте удовлетворени и знаете, че това е човека, тогава може да мислите за нещо по-сериозно. Защото би било крайно болезнено в един момент след 5 години да се окажеш с дете на ръце и спомените за някаква любов, които не те топлят в нощите, когато съжаляваш за допуснатите грешки.
И преди да те срещна... пак теб ОБИЧАХ!
И дори един ден да не съм до теб... пак теб ще обичам!
ае бебси, следващия път в дискотеката си избухни яко пък гаджето ти да седи кат пън.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
ами..и ние имахме един такъв период, в който той така да се каже ме "задушаваше" .. само ми се обаждаше, търсеше ми сметка-къде съм,с кого съм,кога ще се прибирам ..
Ами аз винаги съм си мечтала за сериозна връзка и накрая я получих.
Моята връзка започнах преди 2 години и половина, като бях на почти 19. Дотогава също имах гаджета (не си спомням период, в който да съм била без гадже), забавлявах се по купони, дискотеки и много се радвам за живота, който съм водела. Ако бях срещнала мяо приятел като бях на 16 връзката ни хич нямаше да просъществува, нито той, нито аз щяхме да бъдем готови за нея. По едно време и аз се чувствах като авторката на темата (извинявай, не запомних ника), но просто постепенно разбрах, че сериозна връзка НЕ значи затвор. И така започнахме да си излизаме заедно по дискотеки с приятели, аз си се забавлявах, излизах и с приятели момчета, но всичко стана с времето и доверието между нас. Няма обаче нищо по-хубаво от това да си бил на дискотека, да си лудувал и после да се прибереш с гаджето и да си легнете и да се гушнете. А защо трябва да стоиш като пън като него?
Проблемът предполагам е че ти си на 16, аз на 21. Разбирам че ти се живее и ако връзката те скапва, по-добре я прекрати. Когато негативните емоции станат повече явно е време за край. Приятелятти на колко години е?
"Es gibt Risiken, die man nicht eingehen darf: Der Untergang der Menschheit ist ein solches."
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
