Ох не ме мислете за лекомислена! Раздавам се на 100% за него.....нямате си на идея.....всичко ама всичко правя за него...... и това много ме изморява. Имам чувството ,че аз давам много повече. Все едно сме женени....разбира те ли? Трябва непрекъснато да се съобразявам......а съм само на 16.....
Няма да го зарежа,по простата причина ,че го обичам...и после ще ми липсва...ще ми е гадно..... А и съм сигурна ,че той няма да остави нещата така.

Просто попаднах в капан на съзнанието си....
Страх ме е ,че в един момент ще се съсипя от толкова жертви.... и точно в времето когато трябва да имам такава връзка...аз ще се отдам на живот.......
Вярвате ли ми ,че от 2 години близо не съм ходила на дискотека...е така да се развеселя...да потанцувам...... все трябва да му седя в скута..... да не би някой да ме открадне.....
Мн ми е тежко.... а го обичам...... а не искам да е така....