Просто искам да споделя една любовна мъка Малко дълго ще излезе
Има едно момче, което от известно време ме харесваше...ок...одрязах го 1 път, защото беше пил и не му повярвах като ми казваше колко държи на мен, колко иска да е с мен...грешката е моя. Мина се някфо време, всяка вечер си писахме и аз реших че искам да се забия с него...просто отвътре някакво желание и се случи...невероятен момент, изпитах огромно удоволствие и тъй като не успях да се видя с него след това, да му обесня как стоят нещата, той реши че ходим...отново го одрязах...просто не исках сериозна връзка, страхувах се И след няколко дена започнах да мисля само за него, всяка секунда той ми беше в главата, непрестанно и му споделих, а той ми отвърна че е адски объркан, че още имал чувства, но просто му идва като гръм от ясно небе...отново положението беше същото, харесваме се ама не ходим. Замълчах си, но кулминацията беше, когато разбрах че е спал с 1 момиче, от която адски го ревнувах...и продължавам. Една вечер се скарах с нея, като тя пишеше на него, а той ми копираше и обратното. Детска история, за която съжалявам. Тогава му казах, че вдигам ръце и че не искам да се занимавам с него и с нея, нека са щастливи, обаче просто не можех, чувствата напираха.
Една вечер говорихме 2 часа по телефона, и той ми задаваше въпроси от типа "кфо ще направиш ако те поканя да излезем", "би ли тръгнала с мен" и т.н., каза ми че мислил много над нещата, че бил взел разни решения, но не било мястото по скайп или телефона да ми ги каже...и ето, аз бях почти готова да тръгна с него, пренебрегнах мнението на приятелите си и преди няколко дена отивам на дискотека и какво виждам...той се целува с нея...с въпросното момиче от което ревнувах! Не си свалих погледа от тях, бях в шок...вечерта не си писахме и днес го заговорих и той ми каза че са тръгнали... адски криво ми стана, не издържам... Скарахме се много с него, накрая се оправихме, и той ми изръси че бил продължавал да има чувства към мен...не знам, не ми звучи логично! Всички ми казват че ходи с нея, за да ме дразни...вашето мнение? Сама съм си виновна че пропуснах шанса, осъзнавам го, просто ми е адски криво, защото може чувствата ми до някфа степен да са породени от ревност, но останалото си е мое...в моето сърчице Да се боря ли за него или да ги оставя? Общо взето е тфа...
Ако искате пишете коментари, просто исках да си излея душата...