ПРИРОДАТА никога не е нарушавала изконния договор с човека, за разлика от него самия (или по-добре да кажа от нас самите...)
Тя все още ни храни и отглежда като свои любими чеда - зърното все още покълнва, щом е засадено, дървото все още прави сянка, щом е разлистено, водата все още утолява жажда, ако не е заразена...
А как изпълняваме ние нашата част от този прост етичен договор, сключен помежду ни в зората на света?
Как се грижим за нашата майчица?
Потъпкваме гръдта й, заливаме изворите на собствената ни благодат с асфалт и бетон и затрупваме и обезличаваме дивната й снага с пошли и грозни псевдо-функционални конструкции ... да не говорим че я осираме и с токсичните си фекалии, а накрая я и принизяваме и я заплюваме като ненужна.
Боже! Какви потомци си е отгледала...май досега е била прекалено блага и всеопрощаваща, докато сме злоупотребявали с безбрежната й любов...
Чудя се...ак ли би решила да ни превъзпита?
И дали да чакаме да видим или преди да сме я убили, и себе си с нея, поне да се опитаме да се самопревъзпитаме, да се покаем, да помолим за прошка...

Да й целунем ръка, да сведем засрамено глави и да пролеем искрена сълза за всичките неволи и злини, които сме й причинили.. и затова че сме лоши деца.

Да й благодарим...!
Задето ни обича, въпреки че ние самите не сме се научили още да я уважаваме и ценим, нито да се обичаме.