За излишното драматизиране

[Jagger]

Здравейте, аз съм един обикновенн човечец и съм решил да кажа няколко думи.Така зачестяват все повече мнениеята на момичета и момчета разочаровани от живота които са наистина объркани..Taка искам да кажа че от много време хората особено в тази възраст започват да се правят на жертви да се самосъжаляват да се "въргалят в калта" без да помислят че могат да станат.Живота тази дума има много обяснения и едновременно с тях нито едно.Нещата те са това в което ги превръщаме ние ако им дадем смисъл ще имат ако не им дадем няма... Това че сте претърпяли някоя кавга или пък раздяло нещо лошо ви се е случило това се нарича изпитание тогава хората или губят пътя по който са поели и падат въпроса е дали ще се опитат да го намерят или станат вместо да не правят нищо.За голямо съжаление повечето избират да не правят нищо да се самосъжаляват и да търсят внимание с глупоста си вместо да се стегнат и да покажат на себе си че могат да продължат на пред.Животът продължава имало го е и преди нас и след нас ще остане Колелото е едно и то се върти само геройте се сменят... Нещата винаги могат да се погледнат от друг ъгъл винаги има начин да се поправят... и винаги има решение важното е никога да не се отказваме а да се борим дори наистина да се обезценява всичко и да се губи смисъла... Не идва края на света когато ви се случи нещо гадно просто вие не искате да го преодолеете защото когато стане нещо гадно ви обгръщат с внимание не правете така справете се сами с проблемите си бягството от тях няма да доведе до решение... И за отчаяно влюбените не знаете какво е любов тези които казват че изпитват любов и се фалят как толкова обичат са въздухари те не познават любовта просто се заблуждават и следователно когато всичко пропадне трябва да разберат че ще имат още много шансове въпроса е да станат и да се пробват а не да си гният там където са ги оставили.... благодаря че ме изчетохте ако някой го е прочел....

т.7
krem4et0

[zaraaa]

Много точно, Бравос =D> =D> =D>
Защо Падаме - За Да Се Научим ДаСе Изправяме!

[dark_angel_7813]

Ще кажа само темата е уникална =D> =D> Съгласна съм с всичко =D>

[h0t_lipS~anD_kisSes]

Мм даам .. Прав си. Ноо пък нали по някакъв начин трябва да ти олекне на душицата като споделиш с някой. Излееш си какво те мъчи ... Друго си е като не го държиш в себе си.

[sayer]

евала брато...дано помогнеш на някого, такъв е живота...по-добре да вярваш в любовта като малък, за да ти станат най-истинските години от живота, после като се изправиш спираш да вярваш.

[xxxSnowflakexxx]

Хубава тема браво на автора.Позравления!!!

[didi_baby]

Много точно казано майна супер е

[Jagger]

Ми да пинем по бира и да продължим на пред без страх и с вяра че ще се справим с всяка трудност която ни се изпречи....

[zaraaa]

И аз така викам, айде биричката и Наздраве!!!

[h0t_lipS~anD_kisSes]

Ми да пинем по бира и да продължим на пред без страх и с вяра че ще се справим с всяка трудност която ни се изпречи....

+1

[gree_girl]

Браво, напълно си праав! точно от това имах нужда да прочета ... дано си взема поука ... страшно ме надъха!

[Jagger]

Браво, напълно си праав! точно от това имах нужда да прочета ... дано си взема поука ... страшно ме надъха!

Tфа искрено ли е или ме иронизираш подло....

[ivakavlad]

Брато евала ти правя рядко се срещат мнения като твойто

[vesinka91]

Хубава тема браво на автора.Позравления!!!

+1 vreme e vsi4ki da se usaznaqt 4e jivota ne e tolkova losh i 4e kolkoto i da stradame vinagi trqbva da se nadqvame che shte se poqvi neshto hubavo i to vinagi se poqvqva :P

[IKisseDAGirL]

Просто в тийнейджърска възраст момчетата и момичетата са по-уязвими емоционално и тъй като това са първите подобия на проблеми, с които се сблъскват, всичко им изглежда по-сложно, отколкото всъщност е.
И аз съм се вживявала в някакви глупости, но чак след време разбрах, че това са били нещо като първите крачки на прохождащо дете... те само те подготвят за сериозната част.

[Mn0go_SexY]

Az sushto sam napalno suglasna sus tebe no ponqkoga se poqvqvat NAISTINA SERIOZNI problemi porodeni ot neuspeshnite opiti ne teenovete da "podredqt" jivota si ili ne4ii drug .No zatova trqbva da pomagat roditelite i drugi... Togava ako NE si mnogo silen psihi4eski shte padnesh v propastta na "samosujalenieto" ! ...

[Madn3s5]

Животът продължава имало го е и преди нас и след нас ще остане Колелото е едно и то се върти само геройте се сменят... Нещата винаги могат да се погледнат от друг ъгъл винаги има начин да се поправят...

ей тва най много ми хареса Браво,добра тема

[gree_girl]

Браво, напълно си праав! точно от това имах нужда да прочета ... дано си взема поука ... страшно ме надъха!

Tфа искрено ли е или ме иронизираш подло....

В момента рева едва ли те иронизирам. Ако не ми харесваше щях да си го кажа!

[gree_girl]

Сега се сещам за любимата си мисъл: Нашия свят не е по-постоянен от океанска вълна, каквита и да са битките и победите ни, както и да ги преживяваме, много скоро те избледняват като воднисто мастило върху хартия.

[Jagger]

ЕЕЕ тая тема да са сложи някъде на предна страница да четат акълите че се реят стотици разочаровани барем да се замислят

[Cvetito53]

Bravo na teb!Prekrasna tema si napisal!Dano nqkoi ot tezi koito 6te q pro4etat da se zamislqt malko za smisala na jivota!

[SabrinaAa]

Много точно, Бравос =D> =D> =D>
Защо Падаме - За Да Се Научим ДаСе Изправяме!

[Chrissie]

Темата наистина е много хубава и се радвам,че по света все още има хора,които мислят точно по този начин.Вярвам,че светът е едновременно нещо много простичко и нещо,по-сложно от висшематематическо уравнение.Защо обичаме?За да бъдем разочаровани и да разберем,че не всичко на земята е розово,че има черно и бяла,добро и зло,Ин и Ян.Защо живеем?За да допускаме грешки,а след това да се учим от тях и да се стараем да не ги допускаме отново,защото животът е един кръговрат и едновременно има и няма място за грешки.Ако се замислим,ще разберем,че животът е устроен от грешки и провали и често се питаме защо ги има,но все пак ако те не съществуваха,ние щяхме да си остане едни нищо неподозиращи и емоционално подтиснати хора,които не са готови да се изправят и да приемат бъдещето пред себе си.След всяка злина идва и нещо хубаво.Без Ин няма да има Ян.А без Ян няма да има Ин.Това е съществуването ни.В един миг всичко продължава сякаш хиляди година,а в следващия,когато се обърнем назад,виждаме,че времето е минало толкова бързо,че дори дългите мигове сега ни се струват секунди.Когато паднеш,независимо дали си искал или не,дали ти е приятно или не,трябва да се изправиш с гордо вдигната глава и очи съсретодочени върху целта си и отново да възседнеш коня.Защото няма абсолючно никакъв смисъл да се откажеш от единственото си съществуване на тази земя,само защото някой ти е отворил очите за нещо,почувствал си тежестта на живота върху плещите си или си усетил тежкото разочарование на любовта.Животът продължава,колелото се върти,не спираш да дишаш,защото нещо или някой те е разочаровал,а продължаваш напред,просто защото така трябва и защото си длъжен да го направиш,не само заради хората,които държат на теб,а и заради самия себе си.
Ох,май писах повече от автора.Искам още веднъж да изразя приятното чувство,че все още има такива хора по света и че има надежда скоро те да не изчезнат.Поздравления,наис тина темата е много добра. \/

[Jagger]

Oх май има да се пише цяла книга по темата... има толкова неща които могат да се кажат въпроса е да се каже основното останалото всеки ще разбере сам...

[gree_girl]

Има моменти, които искаме да не свършват, хора, които винаги да са до нас било то защото сме влюбени в тях или защото сме привързани. Има моменти в живота когато си казваш "Боже, няма какво повече да искам, защото всичко което искам се случи" Но скоро това чувство си отива ... радостта се замества от тъгата, светлите чветове от тъмните, смеха от плача, усмивката от безмълвни устни. Тогава си спомняш моментит, когато си бил щастлив и си се усмихвал и искаш те да се върнат, но нямаш сили да се изправиш и да се бориш. Точно тогава имаш нужда от подкрепата на някого, който да ти помогне, да те извади от тази дупка, в която си попаднал ... оглеждаш се около себе си и какво? Виждаш, че си сам, няма на кого да кажеш, да споделиш, няма от кого да потърсиш подкрепа, няма някой, който да избърше сълзите от лицето ти ... това е, сам си. Сам си, защото виждаш, че хората около теб са погълнати от свои проблеми и задължения и нямат време за теб ... Но точно това не трябва да те подтиска повече, не трябва да те тласка още по-надолу в дупката, а трябва да ти покаже, че сега е момента, когато сам да си помогнеш. Вдигаш глава и продължаваш напред, ще свикнеш с болката и скоро тя сама ще си отиде и ето ще дойде момента, когато пак ще си на върха на щастието и ще е смееш и ще си доволен. Кръговрат, прост ... Защото ако я няма болката, няма да можем да се насладим на щастието както трябва.