Едни очи

Едни очи,
две светлини във мрака,
два пламъка,
две бледо-лъскави сияния в дъжда.
Отправени към мен,
почти напълно непознатащ,
към силуета тъмен,
пламенно-ефирен, скрит в нощта.

Два лунни блясъка
и полъх от усмивка, неугасваща.
Искраца мисъл,
Ехо, само помен от тъга.
И жарък поглед, стрелнат с любопитство,
Това… дали това е любовта?

Или е просто символ на желание,
поредната измамна среща и лъжа,
илюзия в полето от мечти?
Дали е истинското, чаканото нещо,
или е само сетно наказание
Затуй, че съм човек прокълнат да греши?