Не се храня, не спя, не издържам вече... :((

[Seducti0n]

Здравейте.
Знам, че пускайки темата няма да реша проблемите си, но просто се нуждая от малко разбиране.
Та проблема е следния-не ям и не спя под въздействието на отрицателни емоции, стрес и нерви.Напоследък отново ми се насъбра много и усещам, че няма да издържам, ако продължавам в същия дух.
Като се скарам примерно сутринта с наще после цял ден не мога да ям, все едно организма ми се бетенорина и отказва да приеме какъвто и да е вид храна и така не ям няколко дни, да речем 3.На третия хапвам нещо дребно, защото ако приема нормално количество храна е адската болка, много по-силна от тази когато си гладен....
Относто съня-и там е ужасно положението, получих доста сериозни проблеми с гръбначния стълб, кръста и врата, от там и главоболие.Не спя спокойно, постоянно се будя и мисля за един човек и това отново и отново ужасно.Събуждам се два пъти по-изморена отколкото съм си легнала.
От всичките тези гадости ми се прецака и цикъл като че ли, да не говорим и че едва връзвам 48 килограма при височина 1.64-5....
Знам, че всичко си зависи от мен, но наистина не мога да се справя с положението.Едва на 16 години съм, а не виждам светлината в тунела.
Благодаря на всеки, отдели от времето си за да прочете темата, знам че е досадно да четеш толкова много редове пропити с негативизъм, но наистина положението е такова и няма смисъл от това да прибавям краски с идеята да разведря обстановката....

[Maeva]

Горката...не мисля, че си написала темата с цел някой да те съжалява, извинявай ако те подразни това.
Квото и да става.. не започвай да приемаш приспивателни, успокоителни и други такива.
Трябва ти сериозен разговор с някой много близък за теб човек... или някой, който не ти е никакъв.
Скоро и аз бях в подобно положение, но много по-леко от твоето.Пуснах 2 адски тъпи теми, хората ме нападнаха, но имаше доста, които се опитаха да ми помогнат по някакъв начин (за което БЛАГОДАРЯ)
Един съфорумец си е написал скайп-а в подписа и аз реших да му пиша.Заговорихме се и... той ми помогна.Разказах му (не всичко(май почти нищо)) но само от това, че съм споделила.. ми олекна.
А по повод проблемите с гръбначния стълб и другите неща , ходила ли си на лекар?

[Seducti0n]

Няма от какво да се подразня, просто в момента ми е толкова тежко и толкова изцедена се чувствам, че съм искам разбиране, а съжалението е нормалното следствие, така че не се безпокой.
Каквото и да става няма да прибегна до каквито и да успокоителни, приспивателни и други подобни медикаменти.
За проблемите с гръбначния стълб-ходя при кръстницата ми, която е рехабилитатор, има медицинско образование и ми обеснява, че всичката тази физическа болка се дължи на факта, че не щадя нерви, а отрицателните емоции избълват като лава от вулкан.Не искам да съм депресиран човек, харесва ми когато карам хората около мен да се смеят, харесва ми да виждам усмивките и блясъкът в очите им, харесва ми да виждам това, което аз изгубих.Де да знаеше човекът по когото страдам, колко много ми коства....

[kalpazanka]

Приемай витамини- Суправит например. Излизай с приятели на разходки и т. н., споделяй повече с тях...
А и още нещо- слънцето влияе положително на настроението ни

[Maeva]

А защо не му кажеш ?

[WaterLilly]

Не мога да ти вляза в положението, защото никога не съм била толкова напрегната, но опитай да се успокоиш някак. Купи си някакъв парфюм или крем, който да ухае приятно и си направи домашна арома терапия, легни си в леглото, отпусни се и мисли за хубави неща... Аз като съм под напрежение си взимам едно мое пухено шалче, лежа си и си мечтая. Ще ти прозвучи невъзможно, но пробвай да игнорираш напълно родителите ти, за да не се карате. Не се впрягай, гледай на нещата от добрата страна! Опитай да си излееш цялата мъка на приятел, при мен винаги помага! Също и четенето ме успокоява.

[Seducti0n]

Защото знае, но явно не му пука.Защото вижда какво ми причинява, но не чувства вина, защото е странен...
Иначее относно излизанията, не мога да се оплача, но като знам, че най-добрият ми приятел, който не бях виждала от 4 години, си заминава обратно за Америка другия месец, та ми се пълнят очите със сълзи..

[Seducti0n]

Никол, нямаш идея за какво напрежение говорим, имам чувството, че всеки един момент, ще експлодирам.Опитвам се да не позволявам на емоциите да ми влияят, но е адски трудно, да не кажа невъзможно.
Имам си любими аромати, но не съм опитвала със свещи или нещо такова, но идеята не е лоша, та ще я опитам.Блгодаря много.

[WaterLilly]

Сетих се още нещо. Медитация! Изчиства съзнанието, успокоява...

[Maeva]

Гледай да не се запалиш само

Момчето(най-добрия ти приятел) все ще се върне.Дори за кратко, но ще се върне.. Хич не ти е леко ... на 16 години ... душичка ..

ЩЕ СЕ СПРАВИШ !!!

[4eere6ka_kiss]

AYYY SMENI SI DILARA !

[beautiful~kiss]

ЦвЕтИт0 аз обаче знам за какво напрежение става въпрос,много е лошо имаше един период,в който си мислех,че няма да издържа.Отдели се един,два дни от телефона и компютъра,излизайповече навън,дори да е сама,обикаляй по магазините примерно.проблемът с яденето при мен не беше защото не можех,а защото не исках,а в последствие не можех,но нещата се оправиха с едно махане от вкъщи,като се изморявах и огладнявах хапвах по-малко,по-малко и нещата започнаха да се оправят.Опитвай се да не се зареждаш с отрицателна енергия,приемай нещата малко по повърхностно,винаги могат да имат и друга страна освен лошата
А сега може би някои ще се смеят,но за да не вземаш хапчета и тем подобни ще ти кажа едно простичко нещо.Когато легнешзастани удобно точно,както преди да заспиш и когато затвориш очи си кажи ,че няма смисъл да се ядосваш,защото по този начин обвиняваш себе си за грешките на другите,а няма смисъл! Отпускаш се и си представи красив пеизаж,пролетен.летен.зиме� �,полянка рекичка,птички,някъде където би било тихо и спокойно ...така ще се отпуснеш! Малко глупаво звучи,но аз знам какво е да нямаш избор,пробвала съм го и чесно казано доста ми е помагало,ако не за сън,поне за успокоение Успех,дано съм помогнала!

[Seducti0n]

beautiful~kiss-свикнала съм да се обвинявам за грешките на другите, но ми омръзна да бъда мазохист и да позволявам всичко да се стоварва върху плещите ми.Все пак благодаря много кактона теб така и на face.the.future за отделеното време и внимание.Оценявам го!


4eere6ka_kiss-Вместо да се подиграваш, можеше да направиш опит да ми влезнеш в положението, макар и само мислене.Не пожелавам нито на теб, нито на когото и да е било другико да води такъв живот...

[MoNiIiTo]

Аз намирам утеха в четенето. Някак си ме успокоява. Книгите ме пренасят в друг свят , зареждам се с положителна енергия и ми вдъхват вяра ,че всичко ще се промени към по-добро. Също и музиката помага много, когато си напрегнат. Предлагам ти и да се усамотиш сред природата ... лягаш на някоя полянка и се взираш в небето и птичките, страшно успокоява.
Ще се справиш .... Успех!

[Seducti0n]

Имам фобия от трева, та избягвам такива места, но пък може да рисувам някъде навън.Другото, което е искам да мога да излизам през ноща, а наще не ми позволяват и за това много им мрънкам...

[Seducti0n]

Благодаря и на теб.

[kalpazanka]

Защо не си вземеш тинктура от мента, глог и валериана? Или таблетчици Валидол. Не се привиква към тях, вземат се от аптеката без рецепта и са изцяло натурални продукти.

[Blab]

Да, мама също е за хомеопатичните лекарства.
А ти се взимай у ръце!
Ясно?

[Seducti0n]

Все ми се карат, но знам че е за мое добро.
Дори и хомеопатични, са си лекарства, знам че проблема е в мен самата и в това, че не мога да контрулирам емоциите си...

[GetNasty]

Спортувай!!! Наистина ще ти помогне Успех, Цвети

[Seducti0n]

Спортувай!!! Наистина ще ти помогне Успех, Цвети

Чакам да дойде есента,
да започна с лека атлетика....
Благодаря ти.

[GetNasty]

еми ти и сега можеш да ставаш сутрин например и с някоя приятелка да бягате в квартала, парка или нещо такова

[Seducti0n]

еми ти и сега можеш да ставаш сутрин например и с някоя приятелка да бягате в квартала, парка или нещо такова

Може, може.
Аз се зарибих по дългите разходки из града, така че движение не ми липсва.Отделно си въртя колелце вкъщи и преси правя, в парка също си карам и е супер.Но за мен спорта не се изчерпва само с това.
Какво да се прави ненаситна съм.

[little_elf]

Опитай се да пропъдиш лошите мисли от съзнанието си.Легни си,пусни си някоя песен, която обичаш и се опитай да мислиш за нещо хубаво или пък не мисли за нищо,а просто се наслади на музиката.Може също така да си направиш една дълга разходка сред природата(баба ми казва,че зеленото успокоявало ).Няма да е лошо,ако има някой на който да споделиш притесненията си,със сигурност би ти поолекнало.Може и да не ти е лесно да го направиш,но се опитай.Не е добре да тайш негативните емоции дълбоко в себе си,защото именно те оказват негативно влияние на психиката ти.А за яденето, опитвай се няколко по пъти няколко пъти на ден да хапнваш нещо,макар и малко.
Успех,мила .

[fiama]

Здравей, миличка! Доколкото съм чела мненията ти във форума съм с много добри впечатления от теб като човек. Нещо сега не можах много добре да осмисля проблема ти. Доколкото разбрах, страдаш по определно момче. Отделно имаш неразбирателства с родителите си? От какво са породени? По първия ти проблем, искам да ти кажа - едва на 16 си. Колкото и да обичаш този човек, не се заробвай с мисли по него. Той не е целият ти свят, а ако не те заслужава (както явно показва с безразличието си), нека не е и част от него. Народът е казал: "Далеч от очите, далеч от сърцето". Забрави за този човек! Знам колко банално звучи, но ти го казва човек, който е изпитвал подобни неща на гърба си, и е малко по-възрастен и зрял от теб. Какво поражда неразбирателство и търкания с родители ти? От постовете ти във форума разбирам, че си материално добре задоволено дете, с добри перспективи и амбиции за образование, и уважаващо родителите си. Постарай се да се вслушаш в това, за което спорят с теб, постави се на тяхно място и бъди толерантна към мнението им. Те ти мислят винаги само най-доброто!!! Колкото до храненето, или по-скоро до нехраненето - това си го избивай от главата и то скоро! Хапвай няколко пъти на деб по малко и леки храни. Нали знаеш - апетитът идва с яденето! И нали знаеш колко тънка е границата между здравия разум и анорексията... Вечер преди лягане, вземи душ, поне час преди да си легнеш не стой на компютъра или пред телевизор, освободи главата от цялото напрежение и негативизъм, можеш да капнеш на възглавницата си няколко капки лавандула - действат успокояващо и приспивно. Не посягай към лекарства, колкото и безобидни да са. Живей с мисълта, че си достатъчно силна да се справиш САМА с проблемите си. И повечкото емоции в тази възраст са нещо нормално, но ти гарантирам, че умно и трезво мислещо момиче като теб скоро ще превъзпита тези си емоции и ще се доизгради акто личност. Имай само вяра в себе си, собствените си сили, вярвай в радостите на утрешния ден и ... постарай се да се будиш с усмивка! Късмет