Капки дъжд се ронят от небето мрачно,
за да измият бавно цялата земя.
Светкавици се стрелкат страшно, гръмогласно,
за да прекъснат тази тишина.

Виелици и бури на помощ се притичат,
опитват да убият тази пустота.
Вихрушки, урагани въздуха раздират,
за да сложат края на смъртта.

Искам в черно да бъда облечена,
искам сълзите да бъдат от кръв,
искам ръцете ми да са ледени,
да късам от устните плът.
Искам да разбия сърцето си,
да нарежа с огледало вените,
да замразя лицето си,
душата ми да лети като птиците.
Искам да плача, но не искам да гледаш. Искам да мразя, но не теб.
Искам да обичам, но не умея.
Искам в черно да бъда облечена,
искам крака от стъкло и огън вместо коси. Искам изгрев в тунела и слънце, което не спи.
Искам дом в пръстта,
искам свещ да гори в сърцето ти.
Искам обич и след смъртта.
Искам живот, но какво е това?

В живота си се опитвам да намеря отговорите!
Мислите ми са празни, очите ми са слепи...
Не ми трябват симпатиите ви!
Не искам да ме зяпате така.
Потапям се в празнотата си.
Свалям кожата си.. ще намерите мъртъв човек, търсещ самоубийство
Днес е добър ден за умиране.

Боря се за неща, които не мога да имам
Целя се високо, но на кой му пука
Издигам се и рухвам,
Не мога да спечеля собствените си битки.

Следващият път когато се изправя
Ще убия душата си, за да мога да остана жива!
Не ви ща благодарностите, никога не станах достатъчно добра за вас
Това е формата на празнотата ми.