Пише ви едно супер отчаяно момиче,което иска малко разбиране и съвет какво да прави,за да си възвърне желанието за живот.

Приятели имам.Малко са,но са истински.Но напоследък и те се отдалечиха от мен...Или по-скоро аз от тях.Макар и да излизаме,не е същото.Аз постоянно говоря за едно момче,което ме нарани толкова много,че загубих вярата,че ще бъда пак щастлива.Може да ви звучи познато,но е ужасно когато го усещаш така.
И това момче ми повтаряше колко много ме обича,докато бяхме заедно няколко месеца.Доказваше ми го....Искарата в очите му беше за мен.Но когато всичко свърши нещата се промениха.Виждахме се,но и двамата си правихме на пук. Макар че имах чувства не си го признавах. Много хора ми каза да спра да се занимавам с него.И аз спрях,но той не спря.Когато ми пишеше ме нараняваше.Разкваше ми за тази и онази.А аз бях бившата...при която няма да се върне никога.
До вчера бях онази,която много обичал....онази която е била в сърцето му.
Не бяхме се виждали,нито чували 2-3 месеца.Наскоро обаче пак си писахме.Аз разбрах някои неща...и бях много ядосана.Казах му каквото ми беше на сърцето.Че ми е безразличен,че чувствата ми към него не са били истински...И той отвърна със същото.
Заболя ме много,но този път някак си го преодолях за час-два.Казах си:е какво пък?Пак ли да страдам за него?
Вярно е,че сега ми е безразличен,но все пак аз давах много за него и не съм забравила хубавите ни моменти.А той явно ги е забравил...Каза ми,че не иска да има общо с мен.И защо?Какво му бях направила толкова?Отдалечих се от него не защото го мразех,а точно обратното.
Няколко дни се чувствам като парцал.Имам усещането,че съм се променила страшно много.Преди бях много лъчезарен човек.Сега ми е все едно...Не знам как да го обесня за да ме разберете.Преди я имаше онази искра,онази хубава надежда,която ме дърпаше напред и ме караше да живея.Сега не е така.
Моля ви за съвет.Правя го за пореден път,но не знам друг начин.Отчаяна съм Искам да срещна някои друг...просто за да ме накара да се почувствам мъничко щастлива.Толкова много го искам от сърце...