тъпо се чувствам! С *милото* пак стана недоразумение..... аз пак му избеснях... и му пратих ужасен смс.... на който той не отговори...... сега чакам да ме потърси.... и много много искам да го видя утре...... (имам р.д.) Страх ме е всичко да не се издъни отново.... Ще му се отсърдя, каквото и да направи... просто да го НАПРАВИ Липсва ми.... И съм толкова влюбена, че чак си се дразня Виснала съм пред негови снимки.. и пуша като ненормална и ми се иска да му кажа,че го обичам... но определено не сме на такъв етап ... Знам, че всичко ще се оправи.. просто искам всичко сега и веднага.. и може би затова се побърквам....
И все пак много се дразня на тъпата му тактика "когато ми е бясна няма да я търся" винаги е безотказна, защото после давам мило и драго да се сдобрим.. дори ако трябва да си преглътна гордостта!
Много го обичам да му се невиди (година и осем месеца.. нищичко като че не се е променило... след още толкова.. ме търсете в някой психодиспансер)