Разказ за Пророците

[ScionOfStorm]

Мъртвите очи не виждат Спиралите на времевите течения. Живи очи вече няма.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Отдавна, много отдавна, когато нашата Майка беше още млада, а утробата й неопетнена, ненабраздена от машините (родени от кръвоизлива на едно вселенско съзнание, раздробено сред нейните Деца), по земните плата и поля бродеха Пророци. Избраници на Боговете, дарени с нищожна част от тяхното Познание и Мъдрост. Макар и неимоверно малка, обаче, тази частица беше с умопомрачаваща тежест в света на Низшите създания, мислещи се за господари на Света и горделиви в глупостта си. Бързо се разчуваше за знанието и дарбите на тези Пророци, и, ламтящи за опасното Познание, хората се стичаха като преливаща река към тези Чеда на Горните, искащи да узнаят за подводните камъни в извора на живота си. Забравили за скритата същност на това си действие, и за неговата жестокост, те ликуваха, когато чуеха словата на забуления в роба Пратеник и оставяха в кесията му парите, които той така и не бе искал. Защото знанието не се търгува за пари.

Така и не разбраха уж прогледналите слепи, че всеки искащ да узнае хода на жизнения си път, добавяше отровен нокът, впит в сърцата на Пророците. Защото да можеш да видиш бъдещето на всички други, без да знаеш и зрънце от просо за своето, беше бич, оставил браздите си във всеки възможен улей на Душата им. Благословени от Боговете, наивно помислили си, че човечеството е готово за дара им, прокълнати в съществуването си сред своите себеподобни, такива бяха клетите пратеници. И когато монетите спираха въртенето си в ума и в кесията, нежелани, хладна любима от злато, те плачеха толкова горчиво, че дърветата превиваха снагата си, разсипвайки листа в опита си да пресушат жаловития им плач.

Така и не осъзнаха слепите прогледнали, че прекомерното Знание е вредно – не само за тях, но и за даряващите им го. Прозря го майката с малко дете на ръка, която разбра, че то ще умре само след година от люта настинка. Разбраха го и двамата подпийнали приятели, когато Пророкът със стон отрони три думи към по-ниския, смразяващи както сланата е за крехките растения: “Утре ще умреш.”

Така и не разбраха мъчениците-пророци, че дори да се лишиш от земния си взор и да дариш Смърт на очите си, отровният Дар от Боговете все ще стои при теб и ще те изгаря с уж изцерителна и благословена светлина. И когато тълпите прииждаха ли, прииждаха, майчин плач се редуваше с щастлив възглас, провокиран от обещанието за несметно богатство някъде из Пътя на живота, когато ноктите вече започваха да раздират сърцата, отровата попиваше усойнически в душата, Пратениците избираха да дарят Смърт на самите себе си, не само на прашното си зрение.

Оттогава няма Пророци, няма Дарове, Боговете са ни забравили, а ние ринем с хищнически крайници в свещената пръст на Майката ни, която плаче всяка вечер в глухата тъма. Няма кой да я чуе, няма кой и да поиска да я чуе. Както и риданието на всеки Пророк, впримчен в успокоителната прегръдка на Пръстта. Там, където няма отрова, няма нокти, няма и Бъдеще.

[Riot]

Dota verse !!!
Mousesports

[fy4ko]

слепецът му подаде къшей хляб,
а той заплю земята
и заплака

[ScionOfStorm]

хм ?

[fy4ko]

Абе нищо
Не беше много положителен коментар така или иначе.
Има готини идеи, но според мен за два-три разказа. Имаш много...как да кажа...наситени с описателност и събитийност фрази, което прави цялото малко тромаво. Както и някои твърде разнородни за мен лично идеи, които могат и да се обединят сполучливо, но в по-голям обем. Главните букви, така характерни за фентъзи стила, в частност на мен не ми допадат в повечето употреби, но това е въпрос на вкус. Горе-долу това най-общо. Надявам се да не звуча по какъвто и да било неприятен начин. Поздрави

[lsd43]

Много е хубаво.

[ScionOfStorm]

Абе нищо
Не беше много положителен коментар така или иначе.
Има готини идеи, но според мен за два-три разказа. Имаш много...как да кажа...наситени с описателност и събитийност фрази, което прави цялото малко тромаво. Както и някои твърде разнородни за мен лично идеи, които могат и да се обединят сполучливо, но в по-голям обем. Главните букви, така характерни за фентъзи стила, в частност на мен не ми допадат в повечето употреби, но това е въпрос на вкус. Горе-долу това най-общо. Надявам се да не звуча по какъвто и да било неприятен начин. Поздрави

Това за по-нататъшното разделяне на разкази и аз съм го мислел доста често, една приятелка даже ми е предлагала между повечето ми прози да намеря връзката и да ги навържа някак така, че да стане като цикъл...сещаш се. Някой ден ще ги взема всичките и ще ги прегледам, за да ги навържа, защото сега са писани главно като отражение на емоции и нужда те да бъдат изкарани навън ;]

Звучиш като градивна критика - такава, каквато рядко може да се намери. Особено тук :Р

[fy4ko]

Здравей
Много ме радва, че приемаш мненията ми като градивна критика. Попаднах тук случайно покрай един компютърен въпрос,ама понеже форумите са съседни и вместо "компютри" взех, че натиснах "култура", стана ми любопитно и така...Преди години влизах за кратко време в този форум и имаше едно момиче Keri, което също се развиваше добре. На теб реших да пиша, защото ми харесват, както вече казах, идеите, както и фазата ти на развитие, а и някак си стилът предполагаше достатъчна адекватност за възприемане на критика... Както и да е, отплесКнах се.
Исках да кажа,че видях и разказа, и песента още отдавна, ама много време се колебаех дали да отговоря, щото бях с много смесени чувства, особено за песента. Но се радвам много, че реагираш добре. Благодаря ти