Кое? Времето ли лекува?

[addictiv]

Най-много ме натъжава да чета тъжни любовни истории за несподелена любов, раздяла и т.н., докато слушам музика, която ми напомня за същите чувства. В момента слушам точно такава музика и не мога да си обясня защо си позволявам да ме боли, да се поддавам на слабостта... Защо, за Бога, има хора като мен, които изпитват някаква нужда от време на време да се чувстват зле, да ги боли, да страдат? Не искам да се боря, мъката в мен е по-силна. Не плача. Просто съм тъжна и някъде дълбоко в мен осъзнавам, че самата аз искам да е така.
Преди време сама зарязах мъжа, единствения мъж, който наистина ме правеше щастлива. Този, който знаеше какво искам и какво ми харесва без никога да съм го изричала на глас. Този, който знаеше каква цел преследва и как да я постигне. Този, който ме научи на всичко, което съм. Този, който ме научи как да вървя, как да седя, как да се усмихвам, как да държа на моето си мнение, как да съм силна в трудните моменти. Не ми каза само как да го забравя. Защото дори и сега той е моята база за сравнение за мъжете.
Въпреки всичко това, аз го зарязах без да кажа и дума. Всъщност не го зарязах, а просто избягах, защото си мислех, че това е единствения начин да го забравя. Връзката ни, дори дългогодишна, нямаше бъдеще. Колкото и време да бяхме заедно, нямаше как да е завинаги. Знаех го. Знаех и колко той държи на мен, но в същия момент осъзнавах, че всичко се гради на основата ''взаимна изгода''. Аз имах нужда от него, от самия него, силния и умния, властния, Истинския Мъжкар. А той взимаше от мен всичко,от което един Истински Мъж се нуждае, дори да не си го признава - любов, нежност, прегръдки, целувки, ако щеш дори и по детски изразени щуротии.
Само че аз усещах празнината в себе си, чувствах се като кафе-машината, без която сутрин не можеш, но след като изпиеш кафето си - тя не ти е нужна вече. До другия ден, когато отново имаш нужда от нея за един миг от деня. Да, това е принципа на егоиста - да има това, което иска и то на момента. А аз бях това, което ''той иска''. И ме имаше. И ми даваше. Но може ли това да е достатъчно? За мен - не. С времето той ме зарази с егоизма си. Никога не ми беше достатъчно. Исках да заспивам с него, да се събуждам до него, да пием сутрешното си кафе заедно на плажа... Невъзможно! Той беше роб на работата си, на срещите, на парите... Нямаше много време за мен. Но намираше, когато изпитваше нужда да съм до него. Защото само аз усещах недостатъците, които той умело криеше от другите. Нито за минута не си позволяваше да е слаб. А това го натоварваше. И когато бяхме заедно, той без думи си признаваше, че е слаб и иска моята подкрепа, а аз без думи, само с жестове и любов, го ''лекувах''.
И въпреки всичко - избягах. Наистина си вярвах, че голямото растояние ще изтрие мислите ми за него, ще се размаже образа му, ще избледнее... Самозаблудата е пълна! Сънувам го, липсва ми, едновременно искам и не искам да го видя. Не знам как ще се почувствам и как ще реагирам. Страх ме е. Слаба съм. Толкова време не помогна да забравя... какво, подяволите тогава, би помогнало...

[niquetamere]

ест. ,че времето лекува всичко.Не съм и подозирал какъв лечител е ~ Друг е въпроса ,ако всеки ден слушаш депресиращите си песни и в главата ти са само преживявания , дадени случки и т.н. Е няма начин да спреш да мислиш за него и следователно да спре да те боли !

[SomeGirl]

az ne mislq 4e vremeto lekyva, edinstveno s vremeto 4ovek se nay4ava i svikva da jivee s bolkata si.

[haterkata]

времето не лекува точно,с времето човек израства,променя се и се научава да преудолява болката и да се дистанцира от хора които биха го наранили,като ги разпознава

[ELFIQ]

Времето не лекува болката,просто с времето спира да ти пука че те боли...

[FiRe_LaDy]

Времето не лекува .... с времето ти се научаваш да живееш без този човек,да не мислиш с него,да си намираш нови занимания,да се заабвляваш и разсейваш.Просто не мисли за него .... не слушай вашите песни или тези,които те натъжават.Гледай постоянно да имаш какво да правиш,за да не може нито миг да помисляш за него ..

[scanadal]

Прочетох го и ми се насълзиха очите Много красиво описана любовна история и си личи,че наистина имаш чувста към този мъж.А най-много ми хареса това за кафе-машината и сутрешното кафе И мисля,че времето май наистина помага да се забравят или поне да избледнеят чувствата и болката.Толкова е мъчително понякога да забравиш специален човек и сърцето да се къса от болка всеки ден.Намери си някое занимание,нещо което обичаш да правиш,лято е-излизай повече,бъди сред хора и постепенно ще усетиш,че мислиш все по-малко за него.Ще намериш сили и ще го забравиш.Времето наистина лекува!

[Always]

Винаги единият дава повече.
Времето не лекува, то научава човека как да живее с болката и да търси в други хора това, което не е открил у предишния.

[delina]

..

[miss_asi]

Времето не лекува то само помага любовните и не само любовтите рани за спрат да кървят но тези рани никога не зарастват!

[pandelka]

Времето не лекува..просто свикваш с болката

[nevito0]

хм наистина си го описала красиво..
времето лекува..но по-лесно можеш да го забравиш като си намериш някое друго момче..е да,никой няма да е като него,но може да е по-добър..нали знаеш "клин клин избива

[cinderella_gugutka]

времето лекува ,но за да го забравиш трябва да си хванеш др

[CherryBlossom]

Според мен времето лекува,защото както всеки друг спомен,и вашите общи спомени ще избледнеят.На тяхното място ще се появят нови и пoстепенно ще го забравиш.Лято е,излизай повечко,намирай си работа за да се разсееш и мисля,че ще се почувстваш много по-добре заобиколена от хора,който те обичат.Така по-лесно ще забравиш.

[нес.]

Незнам дали времето ликува,но с течение на времето забравяш някой неща,дори и тези които искаш винаги да са в теб..
Някой хора си мислят че никога няма да забравят еди си кое момче/момиче,и аз съм го мислила,но факт е че се забравя,или поне
не е както преди..

[niquetamere]

Пълни глупости ... свиквало се да се живее с болката .Времето си тече ,идват и заминават хора , едни по-добри ,други не чак толкова .Убедете ме ,че след 5 години ще ви боли за приятеля ви който сте имали на 16 годишна възраст , колкото и свестен и мил и т.н. да е бил. Ако си го слагам цял живот в главата това. .. нервната ми система не би издържала ~

[UnaBletoLoVeU]

И аз мисля, че не самото време лекува...спомените избледняват и след години искаш или не, ти не можеш да се чувстваш както преди, просто забравяш...

[delina]

.
..

[Always]

Мисля, че не става въпрос за това да си слагаме всичко и да ни тежи, а за това, че понякога срещаме хора, които успяват да ни разберат, да ни променят, да ни обичат, за които човек си спомня с хубаво и му липсват моментите, в които е бил с човека.

[h0t_lipS~anD_kisSes]

Най-много ме натъжава да чета тъжни любовни истории за несподелена любов, раздяла и т.н., докато слушам музика, която ми напомня за същите чувства. В момента слушам точно такава музика и не мога да си обясня защо си позволявам да ме боли, да се поддавам на слабостта... Защо, за Бога, има хора като мен, които изпитват някаква нужда от време на време да се чувстват зле, да ги боли, да страдат? Не искам да се боря, мъката в мен е по-силна. Не плача. Просто съм тъжна и някъде дълбоко в мен осъзнавам, че самата аз искам да е така.

Напълно познато.
Eдни очи дето не се виждат се забравят. Но като ги видиш отново, пак ще почувстваш болка. Ии честно казано не знам какво да ти кажа. Може времето да те излекува, а може би не. Единственото което можеш да направиш, е да продължиш напред. Опитай се да се разсееш с нещо. Знам ли и аз какво да ти кажа...

[Love0nlyMyself]

ELFIQ


Времето не лекува болката,просто с времето спира да ти пука че те боли...

+1

[Legenda]

Не, времето не лекува, обаче с времето хората се променят, променят се и техните изисквания за "перфектния", осъзнават колко далеч от сегашните изисквания е бил бившия и просто намират друг, който да се доближава повече до тях. Така е поне според моя личен опит.

[blood-and-ink]

Времето "лекува" в такъв смисъл, чеее минава определен период, ти се запознаваш с някой друг, чувствата към предишния изстиват и накрая вече си го забравил и ти е все тая за него. Хората идват, за да си заминат(в повечето случаи)... Но има неща, които времето не може да "отмие" ;]
Когато ми е кофти и до мен има приятел, който ме обича истински ми е достатъчно, за да се почувствам добре - тогава не ми трябва фразата "времето лекува" нито да се надявам, че с времето ще спре да боли

[PePeLePew]

изтриват се лошите моменти,но щастието няма как да бъде забравено ако е било истинско

[niquetamere]

Дори не прочетох всички постове...
Просто съм ужасно сигурна в това, което ще кажа...
Времето не лекува, не може да лекува, и просто няма как да излекува нещо истинско...
Да, хипотетично- на 16 години си, имаш някакво си там гадже, той те зарязва, а ти наистина много си си падала по него, тъпо ти е няколко седмици, месеци и после просто ти минава, защото ти се случват нови неща... И си казваш умно "Дааа, времето лекува". И след пет години дори не ти пука и пак, също толкова умно си казваш "Дааа, времето лекува всичко".
Обаче има чувства, има неща, които времето не може да изтрие...
И тук е въпрос на психическа сила да направиш място за нови чувства и спомени в живота си... Обаче когато ти се е случило нещо толкова силно, красиво и истинско, мисля, че никога времето не може да го изтрие от спомените ти и да го излекува.
Понякога си щастлив цял живот, обичаш, обичат те, обаче този спомен остава... И винаги пари някъде там, дълбоко в history-то на живота ти..
Тези неща просто са така...

Нали не говорим за изтриване на спомени . Естествено като ти се случи нещо значително в живота , то да го пазиш дори и "завинаги" в съзнанието си . Един, два , три месеца , година , ДВЕ да те боли за раздялата ти . След 5 години като се сетиш ,ще ти потрепва отвътре нещо "ехх колко хубаво беше с този човек,имахме много красиви моменти двамата " , но да твърдите ,че след години болката няма да стихне и да се МАХНЕ ... ммммне съм съгласен ! Времето лекува болката , НО НЕ ИЗТРИВА СПОМЕНИТЕ !