Здравейте.. дойде и моя ред да се "изповядам".
Ходя с едно момче отскоро и честно казано връзката ни е само на физическо ниво,почти нямаме теми за разговор.Той е голям женкар и ми е пределно ясно,че сигурно ходи с куп други момичета едновременно,но въпреки това се чувствам толкова сигурна в прегръдките му ..Както и да е.Преди това се бях запознала с едно момче,с което си станахме много близки,обичам си го почти като брат.Той знае за повечето ми проблеми,съветва ме когато имам нужда .. абе,насреща е.
Та,вчера 'брат ми' се заобяснява,че бил влюбен в някакво момиче и аз го посъветвах да действа,щом го чувства.. оказа се,че момичето съм аз. Сърце не ми даде да му откажа,много е чувствителен и ме е страх да не направи някоя глупост .. Снощи мислих и премислях и реших,че няма смисъл да се лъжем,затова сега му казах каквото ми е на сърце .. добре,вече съм "чиста" отвътре и знам,че постъпих както трябва.
Накратко - изтървах питомното за да гоня дивото.Yeah.Нямам нужда от съвети,просто исках да споделя.Благодаря на тези,които го прочетат!