Здравей.
Виж сега, границата между приятелствата и любовта е много тънка.
Всичко започна от споделянето на общи възгледи и интереси, в последствие прераства в желанието на всеки един от вас двама ви да споделя мигове с другия, защото именно тези моменти го ощастливяват, карат го да се чувства добре (:
До тук всичко е прекрасно, но има едно голямо НО, след като въпросния човек те прави истински щастлив изниква мисълта-"дали пък не може отношенията ни да се задълбочат и да променят естеството си, дали започнатото приятелство не може да се превърне в една красива връзка, след като виждам сродна душа в този човек" и всички тези колебания, цялата тази несигурност те объркват и ти не можеш да вземеш решение, не знаеш каква точно е близостта по между ви.
Моя съвет е да говориш открито с най-добрия си приятел, защото не си заслужава да се терзаеш още/половин годинана не е никак кратък период от време/.Може би и той самият няма смелостта да ти признае някои неща за това престраши се и намери спокойствие.