1000 стипендии 2008/2009- ТЕМА ЗА ЕСЕТАТА

[Muse_of_Madness]

Обещаваната тема, мисля че назря моментът за нея. Срокът ей сега ще изтече, аз съм си пратила всичко и пощите ги затварят, пък и утре няма да съм тук и изгарям от нетърпение да постна всичко и да прочета какво сте писали останалите.
Та ето ми го есето(то ясно че съм бягала от темата):

• „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.” Евангелие от Йоан 1:1




Това са въвеждащите слова на четвъртата книга от Новия Завет, слова, които внасят още една промяна в учението за суровия Яхве. До Йоановото Евангелие вече са разкрити необикновено хуманистичните за времето и мястото проповеди на Христос, които, макар и не съвсем оригинални (Конфуциевото учение, сребърното му правило), са перфектно изказани и формулирани в нещо, което на моменти ми идва да определя повече като психология, отколкото като философия, психология при това на непретенциозното щастие.
Началото на Йоановото Евангелие показва една нова представа за света и за Бога като метафизическо създание. Християнският идеализъм е очевиден, заявявайки се, че нематериалното е преди материалното. И Богът, именно, като първичен и нематериален в мрака на несъществуващото създава материалния свят. "Словото" в цитата няма нищо общо с думите, не, то е обединено с Бога в един съвършено неделим Логос.
От това свое тълкувание на темата мога да изведа и въпроса, по който съм длъжна да дам мнението си, а именно: "Съществува ли духовното и дали то е преди физическото? Съществува ли Бог и какво е той?" Ще разгледам тезата през призмите на основните философски направления и ще изкажа изводите си, но те ще сочат към единствената истинска за мен духовност и към единствения истински за мене Бог, който субективният идеализъм ми помогна да открия.
Ще започна с материализма, датиращ като направление още отпреди пети век преди Христа. Материализмът предразполага към емпиризъм. Ако приема, че това, което наричаме материя, действително съществува, аз мога да докажа редица тези, които принизяват човека и прословутата му духовност до неприятни за мен, антропоцентричката, нива. Макар гореспоменатото направление по принцип напълно да изключва всякъв дуализъм, липсата на друго освен материя може да се обоснове и така: Свръхестественото и духовното също не следва да съществуват, защото за съществуването им се рабира от взаимодействоието им с други обекти. И тъй като е невъзможно да се влияе на материята чрез друго освен материя, то следва, че свръхестественото не е нищо необикновено. Ако трябва да продължа, би излязло, че човешката личност всъщност не съществува, а ние сме единствено информация, протичаща през обект, способен да я упортеби. Как е възможно да е иначе, когато следствията зависят единствено от причините си, следователно всичко е зависело от първопричината? И ние, личностите, нима сме нещо различно от следствия? Доказателствата ми едва ли щяха да притежават стойност, ако информацията се разглеждаше като нещо по-абстрактно. Но не е нищо повече от илюзия представата, че тя притежава свое собствено битие. Нейната нематериалност е доказателството, че в материалистическата вселена тя всъщност не съществува, а обяснението е, че за информация се приема резултатът от това как едно живо същество възприема свойствата на определен обект или процесите, свързани с него. Възприятието не може да се осъществи без физиката- слушащият лекцията променя невроните си, за да запомни, изнасящият лекцията създава определени трептения на въздуха, които наричаме звук и те повлияват на сложната ни система от слухови органи. Процесите на обмяна на информация винаги имат нужда от чисто физически посредници. Всичко е комплициран вариант на удара на скала о скала, а евентуално появилата се искра е нашата съзнателност, нашата цивилизация, нашата духовност, нашият Аз.
В свят като гореспоменатия Бог би могъл да се скрие само в непознатото, откриваем например в лицето на свръхразвитата цивилизация. Също така при несъвместимостта с дуализма има начин съществото-създател да има власт над всичко, и той е да бъде всичко. Но тук е и мистерията, а именно, дали Вселената може да се разглежда като организъм със съзнание? Дали Господ е личност, която насочва всичко по специфичния си план или съществува само сляпата му Воля? А дали, имайки впредвид, че отношението към божеството е по-скоро пантеистично, разликата е голяма?
Материализмът, това е догмата на естествените науки. Законите и точните факти, с които борави, върху тях подобава да се градят стълбите към познанието, по които старателните ученици да се изкачат. Но единствено догма, защото, както се знае, съществуването на материята не е доказано. Всяко доказателство би дошло от света, който наричаме материален и следователно не би се зачело. Но уви, проявленията на метафизическото остават непознаваеми за нас, чийто сетива принадлежат изцяло на физическото. Изключително уместно е сравнението ни със слепците, които описват слона, а звездите им са още по-непонятни.
Обективният идеализъм представя хората като неуки прашинки, разпилени из нещо невъобразимо необятно. Колкото и филантропни да се изкарват, религиите поставят възлюбения си човек срещу космическото могъщество, показвайки му колко е незначителен. Дуализмът е естествен за тях, а всяко обещание за задгробно безсмъртие показва доколко въпросните идеи и принципи са за масова консумация. И науката, като религията, показва на човека колко е незначителен, но поне го оставя да търси отговорите и ценностите си сам. Друго се наблюдава в свещените повели, чиято груба намеса в личното пространство намирам за недопустима.
Действително съществуват учения светлинни години пред религиозните, които са също така обективно идеалистически (Платон и Плотин), но самото направление ме поставя в позицията на неспособен да познае, на пленник на някаква консенсуална реалност, излизането от която е различно за всяко учение. В добавка, колкото и Матрици да изобличава, този тип идеализъм извлича доказателствата си от редица аксиоми.
Солипсизмът, него съмнението, редом с логиката, признава. Съмнението в света, то може да отхвърли съществуването на всичко, но истинноста на съмнението в съмнението не може да се отрече, понеже винаги поражда ново съмнение. А то, бивайки акт на мислене, поставя знака за равенство между мислене и съществуване. Познатото всекиму Когито, чийто за жалост по религиозни и порални причини се е боял да доказва крайния субективизъм.
Именно чрез солипсизма мога да завърша разсъжденията си и да посоча Бога, при това без да приемам недоказаното за истина. И тук, Бог е създанието, което е създало и определило света. И тук Бог е творец, Бог е личност. Съзнанието му е съществувало преди материята, защото предметите са се появили едва когато ги е определил. Субективният идеализъм прави Бог и човек (мислещ субект) тъждествени, а аз се любувам на изяществото и правотата му.
Страхът от аморализма и най-вече нихилизма, който е било възможно да се появи, когато субектът започне да приема света и ценностите му като илюзия, а останалите като философски зомбита (philosophical zombie) е донесъл само предубедена критика и пренебрежение на солипсизма. Но според мен това учение и следващите от него са всъщност дълбоко хуманни- ничия воля не е била така потъпквана и низвергната, както тази на човека, ничия природа не е била така експлоатирана. Творческата мощ е била толкова дълго убивана и насочвана в удобни за другиго посоки, а вместо за свободна е била заставяна да се приема за низша част от цялото. След подобна злоупотреба мога да желая само едно- не думите, не моралът и несигурните богове да властват над човешката мисъл, а само тя самата, в блясъка и чистотата на безграничната си свобода.

[BeBsItO]

Обещаваната тема, мисля че назря моментът за нея. Срокът ей сега ще изтече, аз съм си пратила всичко и пощите ги затварят, пък и утре няма да съм тук и изгарям от нетърпение да постна всичко и да прочета какво сте писали останалите.
Та ето ми го есето(то ясно че съм бягала от темата):

• „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.” Евангелие от Йоан 1:1




Това са въвеждащите слова на четвъртата книга от Новия Завет, слова, които внасят още една промяна в учението за суровия Яхве. До Йоановото Евангелие вече са разкрити необикновено хуманистичните за времето и мястото проповеди на Христос, които, макар и не съвсем оригинални (Конфуциевото учение, сребърното му правило), са перфектно изказани и формулирани в нещо, което на моменти ми идва да определя повече като психология, отколкото като философия, психология при това на непретенциозното щастие.
Началото на Йоановото Евангелие показва една нова представа за света и за Бога като метафизическо създание. Християнският идеализъм е очевиден, заявявайки се, че нематериалното е преди материалното. И Богът, именно, като първичен и нематериален в мрака на несъществуващото създава материалния свят. "Словото" в цитата няма нищо общо с думите, не, то е обединено с Бога в един съвършено неделим Логос.
От това свое тълкувание на темата мога да изведа и въпроса, по който съм длъжна да дам мнението си, а именно: "Съществува ли духовното и дали то е преди физическото? Съществува ли Бог и какво е той?" Ще разгледам тезата през призмите на основните философски направления и ще изкажа изводите си, но те ще сочат към единствената истинска за мен духовност и към единствения истински за мене Бог, който субективният идеализъм ми помогна да открия.
Ще започна с материализма, датиращ като направление още отпреди пети век преди Христа. Материализмът предразполага към емпиризъм. Ако приема, че това, което наричаме материя, действително съществува, аз мога да докажа редица тези, които принизяват човека и прословутата му духовност до неприятни за мен, антропоцентричката, нива. Макар гореспоменатото направление по принцип напълно да изключва всякъв дуализъм, липсата на друго освен материя може да се обоснове и така: Свръхестественото и духовното също не следва да съществуват, защото за съществуването им се рабира от взаимодействоието им с други обекти. И тъй като е невъзможно да се влияе на материята чрез друго освен материя, то следва, че свръхестественото не е нищо необикновено. Ако трябва да продължа, би излязло, че човешката личност всъщност не съществува, а ние сме единствено информация, протичаща през обект, способен да я упортеби. Как е възможно да е иначе, когато следствията зависят единствено от причините си, следователно всичко е зависело от първопричината? И ние, личностите, нима сме нещо различно от следствия? Доказателствата ми едва ли щяха да притежават стойност, ако информацията се разглеждаше като нещо по-абстрактно. Но не е нищо повече от илюзия представата, че тя притежава свое собствено битие. Нейната нематериалност е доказателството, че в материалистическата вселена тя всъщност не съществува, а обяснението е, че за информация се приема резултатът от това как едно живо същество възприема свойствата на определен обект или процесите, свързани с него. Възприятието не може да се осъществи без физиката- слушащият лекцията променя невроните си, за да запомни, изнасящият лекцията създава определени трептения на въздуха, които наричаме звук и те повлияват на сложната ни система от слухови органи. Процесите на обмяна на информация винаги имат нужда от чисто физически посредници. Всичко е комплициран вариант на удара на скала о скала, а евентуално появилата се искра е нашата съзнателност, нашата цивилизация, нашата духовност, нашият Аз.
В свят като гореспоменатия Бог би могъл да се скрие само в непознатото, откриваем например в лицето на свръхразвитата цивилизация. Също така при несъвместимостта с дуализма има начин съществото-създател да има власт над всичко, и той е да бъде всичко. Но тук е и мистерията, а именно, дали Вселената може да се разглежда като организъм със съзнание? Дали Господ е личност, която насочва всичко по специфичния си план или съществува само сляпата му Воля? А дали, имайки впредвид, че отношението към божеството е по-скоро пантеистично, разликата е голяма?
Материализмът, това е догмата на естествените науки. Законите и точните факти, с които борави, върху тях подобава да се градят стълбите към познанието, по които старателните ученици да се изкачат. Но единствено догма, защото, както се знае, съществуването на материята не е доказано. Всяко доказателство би дошло от света, който наричаме материален и следователно не би се зачело. Но уви, проявленията на метафизическото остават непознаваеми за нас, чийто сетива принадлежат изцяло на физическото. Изключително уместно е сравнението ни със слепците, които описват слона, а звездите им са още по-непонятни.
Обективният идеализъм представя хората като неуки прашинки, разпилени из нещо невъобразимо необятно. Колкото и филантропни да се изкарват, религиите поставят възлюбения си човек срещу космическото могъщество, показвайки му колко е незначителен. Дуализмът е естествен за тях, а всяко обещание за задгробно безсмъртие показва доколко въпросните идеи и принципи са за масова консумация. И науката, като религията, показва на човека колко е незначителен, но поне го оставя да търси отговорите и ценностите си сам. Друго се наблюдава в свещените повели, чиято груба намеса в личното пространство намирам за недопустима.
Действително съществуват учения светлинни години пред религиозните, които са също така обективно идеалистически (Платон и Плотин), но самото направление ме поставя в позицията на неспособен да познае, на пленник на някаква консенсуална реалност, излизането от която е различно за всяко учение. В добавка, колкото и Матрици да изобличава, този тип идеализъм извлича доказателствата си от редица аксиоми.
Солипсизмът, него съмнението, редом с логиката, признава. Съмнението в света, то може да отхвърли съществуването на всичко, но истинноста на съмнението в съмнението не може да се отрече, понеже винаги поражда ново съмнение. А то, бивайки акт на мислене, поставя знака за равенство между мислене и съществуване. Познатото всекиму Когито, чийто за жалост по религиозни и порални причини се е боял да доказва крайния субективизъм.
Именно чрез солипсизма мога да завърша разсъжденията си и да посоча Бога, при това без да приемам недоказаното за истина. И тук, Бог е създанието, което е създало и определило света. И тук Бог е творец, Бог е личност. Съзнанието му е съществувало преди материята, защото предметите са се появили едва когато ги е определил. Субективният идеализъм прави Бог и човек (мислещ субект) тъждествени, а аз се любувам на изяществото и правотата му.
Страхът от аморализма и най-вече нихилизма, който е било възможно да се появи, когато субектът започне да приема света и ценностите му като илюзия, а останалите като философски зомбита (philosophical zombie) е донесъл само предубедена критика и пренебрежение на солипсизма. Но според мен това учение и следващите от него са всъщност дълбоко хуманни- ничия воля не е била така потъпквана и низвергната, както тази на човека, ничия природа не е била така експлоатирана. Творческата мощ е била толкова дълго убивана и насочвана в удобни за другиго посоки, а вместо за свободна е била заставяна да се приема за низша част от цялото. След подобна злоупотреба мога да желая само едно- не думите, не моралът и несигурните богове да властват над човешката мисъл, а само тя самата, в блясъка и чистотата на безграничната си свобода.

Супер ! С философия ли кандидатстваш??? Кой клас???

[Muse_of_Madness]

Да, с философия, осми клас съм. Трябваше да напиша и м/у другото само на мен ли напоследък мозилата не ми отваря тийнпроблем?

[BeBsItO]

Да, с философия, осми клас съм. Трябваше да напиша и м/у другото само на мен ли напоследък мозилата не ми отваря тийнпроблем?

и НА МЕН ми прави мизерии... Иначе...пишеш страхотно за 8 ми клас.....мислех ,че си 11-12 ти

[Muse_of_Madness]

Благодаря, ще видим ли твоето?

[Sparkle_diamond]

много е добро имам само един въпрос в кое училище си, че осми клас учиш филосифия( мисля че си осми за девети нали ) а и искам да питам един много тъп въпрос за документите, макар че вече ги изпратих където трябва да отбележим кой клас сме трябва да отбележил този, който ще сме догодина през учебната 2008/2009 нали защото аз много се чудех какво да пиша след като вече съм завършила осми

[BeBsItO]

много е добро имам само един въпрос в кое училище си, че осми клас учиш филосифия( мисля че си осми за девети нали ) а и искам да питам един много тъп въпрос за документите, макар че вече ги изпратих където трябва да отбележим кой клас сме трябва да отбележил този, който ще сме догодина през учебната 2008/2009 нали защото аз много се чудех какво да пиша след като вече съм завършила осми

Според мен трябва да се пише годината която си завършил. До тази мисъл стигнах..по логиката...... ами 12 ти клас...какво трябва да пишат.....че кандидатстват за 13 ти ли Госпожата ми по Бел е на същото мнение.

Есето ,ще пусна в най-скоро време. Искам 1 во да пусна и други те документи за 100 стипендии.

[Sparkle_diamond]

Миси за инфото , Хриси еми аз вече писах 9 клас защото бяхме в лятна ваканция вече и мислех че трябва да се пише кой клас ще съм в годината стипендията.Дали е голяма грешка може би трябва да се обадя да ги питам.

а туй за 13 клас да според мен това, защото вече и за 13 клас дават видях в сайта

[*˚ەLad]

Аз завърших 10ти клас и точно него отбелязах..... Иначе BeBsItO може ли да сподели за какви 100 стипендии говори? Не е ли за 1000? Побързай с писмото, защото крайния срок, ако не се лъжа, е днес

[BeBsItO]

Миси за инфото , Хриси еми аз вече писах 9 клас защото бяхме в лятна ваканция вече и мислех че трябва да се пише кой клас ще съм в годината стипендията.Дали е голяма грешка може би трябва да се обадя да ги питам.

а туй за 13 клас да според мен това, защото вече и за 13 клас дават видях в сайта

Спокойно предполагам ,че не е голяма грешка. За най -сигурно се обади и им обясни. Всъщност те са си виновни ,че не са пояснили. Не вярвам да си единствената допуснала тази грешка.

[Muse_of_Madness]

много е добро имам само един въпрос в кое училище си, че осми клас учиш филосифия( мисля че си осми за девети нали )

ПМГ "С. П. Корольов" съм, философия там не се учи преди девети клас. Личен интерес А бе нормалната програма сме си, 9ти психология и логика, 10ти етика и право, етц...
Ама айде, къде са есетата?

[BeBsItO]

Аз завърших 10ти клас и точно него отбелязах..... Иначе BeBsItO може ли да сподели за какви 100 стипендии говори? Не е ли за 1000? Побързай с писмото, защото крайния срок, ако не се лъжа, е днес

Значи проектът се казва 1000 стипендии. Всъщност обаче...са ги увеличили на 1500. От тях 1400 са по 500 лева, а 100 за по 1000. За първият тип срока е до 31 ви Юли, а за втория до 31 Август. Прочети в сайта .Всичко е описано мн добре

[BeBsItO]

много е добро имам само един въпрос в кое училище си, че осми клас учиш филосифия( мисля че си осми за девети нали )

ПМГ "С. П. Корольов" съм, философия там не се учи преди девети клас. Личен интерес А бе нормалната програма сме си, 9ти психология и логика, 10ти етика и право, етц...
Ама айде, къде са есетата?

Извинявай ,че аз най-много ти спамя в темата. Тази тема е за Есетата! Предлагам на тези с многото въпроси....да се пренесем в другата тема. Тук пуснете само есетата си. Аз ще го сторя към средата на месеца.

[Sparkle_diamond]

Не мога да го разбера това не мисля , че като завърша осми клас продължавам да съм осми а нали кандидастваме за 2008/2009 година ,а тогава ще сме по-горния клас.Резултатите от 1-во класиране ще излязат, когато вече сме по-горния клас-30 септември .Миналата година пак имаше да се отбелязва клас и тогава аз отбелязах осми клас и бях си започнала учебната година и как става този номер пак да отбележа осми клас ?

[BeBsItO]

Виж сега, това е като със стипендиите в училище. Вземаш стипендия за предходната година нали??? Всичко зависи от успеха ти миналата година, нали АА на предичния конкурс може би е било така, защото е за 1 ви път... и е била започнала годината вече

[*˚ەLad]

Аз завърших 10ти клас и точно него отбелязах..... Иначе BeBsItO може ли да сподели за какви 100 стипендии говори? Не е ли за 1000? Побързай с писмото, защото крайния срок, ако не се лъжа, е днес

Значи проектът се казва 1000 стипендии. Всъщност обаче...са ги увеличили на 1500. От тях 1400 са по 500 лева, а 100 за по 1000. За първият тип срока е до 31 ви Юли, а за втория до 31 Август. Прочети в сайта .Всичко е описано мн добре

Четох всичко в сайта, но ми е отбягнал срока за стипендията от 1000лв... участвах и за нея и пратих всички документи заедно още миналата седмица..... Ейй, успех на всички

[BeBsItO]

Аз завърших 10ти клас и точно него отбелязах..... Иначе BeBsItO може ли да сподели за какви 100 стипендии говори? Не е ли за 1000? Побързай с писмото, защото крайния срок, ако не се лъжа, е днес

Значи проектът се казва 1000 стипендии. Всъщност обаче...са ги увеличили на 1500. От тях 1400 са по 500 лева, а 100 за по 1000. За първият тип срока е до 31 ви Юли, а за втория до 31 Август. Прочети в сайта .Всичко е описано мн добре

Четох всичко в сайта, но ми е отбягнал срока за стипендията от 1000лв... участвах и за нея и пратих всички документи заедно още миналата седмица..... Ейй, успех на всички

С какъв проект кандидатства, и по кой предмет

[amazonkata90]

Аз отбелязах 12 клас, (който ще бъда тази година), защото знам, че миналогодишните дванайсетокласници нямат право да участват в състезанието. Което и да е вярно обаче няма особено значение, тъй като в служебната бележка или преснимания бележник изрично е посочено за кой клас се отнася.

[KariZma]

ам, да питам, тази служебна бележка за оценките в какво точно се състои?
Неразбрах мн добре, но май трябва да си снимаш бележника от тази и миналата година и да ти ударят 1 печат от училище. И само общия успех ли трябва или всички уценки, по всички предмети???
Моля ви обяснете ми, защото сега разбрах че имало още 1 месец - до 31 август. и искам да си ги подам този път документите.

[amazonkata90]

Крайният срок за подаване на документите изтече вчера. Този, който е до 31 август е само за представяне на проектите за 100-те допълнителни стипендии.

Но все пак да отговоря на въпроса ти. Взимаш си бележника, снимаш страница 12 и 13, която ти е със срочните и годишни оценки и отиваш в даскалото, за да ти я заверят в канцеларията, като там носиш и оригиналния бележник. И да - от фондацията гледат годишните оценки по всички предмети.

[KariZma]

Благодаря за инфото!

[butty]

хора...има отделна тема за въпроси.. тази тема е за ЕСЕТА... задавайте въпросите си в другата тема..моля..

[Muse_of_Madness]

Ъм... есета молим ви?

[amazonkata90]

Мерси, че изрови темата, защото мен ме мързеше... Ще си пусна есето след малко, като го открия сред купищата ми безполезни запаметени документи.

Аз предлагам след първи септември да започнем да пускаме и проектите си (тези, които кандидатстват и за стипендията за изключителни постижения). Моят все още е в процес на равитие и дано успея да хвана крайния срок.

[amazonkata90]

Ето го! Открих го най-накрая...


Да знаеш много езици значи да имаш много ключове за една врата
/есе/


Искам да говоря! Искам да бъда чута!

Открай време в нас хората е заложен стремежът към познание, към откриване на нови светове, към постигането на съвършенство. И пак открай време човек търси различни начини, за да осъществи тази своя мечта. Чуждите езици несъмнено са един от тях.

Не мога изцяло да се съглася със сентенцията на Волтер. Ако приемем познанието за врата, то определено чуждите езици са ключът към нея. Но животът ни е научил, че за една врата винаги съществува само един ключ. Останалите са излишни. А към познанието никога не води само един път…

А може би с тези думи гениалният поет и мислител е искал да ни каже нещо друго… Може би езиците са ключове за една по-специална врата. За врата, за която няма точно определен ключ. За врата, която всеки път води на различно място. За врата, която открива пътя към един нов и непознат свят. И колкото повече ключове има някой от нас, толкова повече мъдрост и познание събира той, толкова повече научава за света около него, за взаимоотношенията между хората и най-вече – за самия Човек.

Несъмнено в нашия вече почти изцяло глобализиран свят се налага един език, чрез който общува цялото човечество или поне по- високообразованата част от него – английският. Но нима това означава, че ние трябва да се ограничим само с неговото изучаване? В никакъв случай! В Библията отдавна е казано какво се случва, когато хората се опитат да говорят на един език – НИЩО! Но тъй като не съм дълбоко вярваща, в ума ми изниква един възможен начин да се разбираме с останалите без да се налага да използваме преводачи и посредници – просто нека да научим няколко езика. Наясно съм, че е невъзможно да се знаят абсолютно всички езици и диалекти на света, но както казват англичаните (ето, пак стигнах до този английски): The more, the better.

Един случай преди повече от година ми направи силно впечатление. Бях в Италия и в нежеланието си да демонстрирам нищожните си тогава познания по италиански, говорех, както и моите приятелки, само на английски. Да, хората ме разбираха, не мога да отрека, че бяха и учтиви, но се усещаше, че това беше хладна учтивост, с която ние твърде често се отнасяме към непознатите. Не помня защо реших да проговоря на италиански, но помня резултата. Сякаш една бариера между нас просто се стопи. Нямаше значение колко зле беше произношението ми и колко неправилен словоредът. Хората оцениха факта, че говоря на родния им език и ми споделиха свои преживявания и възгледи, останали скрити за останалите чужденци. И тогава разбрах: когато някой е в твоята страна и искрено полага усилия да говори на твоя език, той проявява уважение не само към културата на държавата ти, но и към теб самия. Лично се убедих в истинността на пословицата „Блага дума желязна врата отваря”. Но също така разбрах, че понякога е необходимо тази дума да бъде изречена на подходящия език…

И въпреки че българското „обичам те”, английското „I love you” и немското „ich liebe dich” звучат толкова различно едно от друго, еднаква е радостта, която предизвикват в сърцето на човек, когато ги чуе. Е, понякога той не може да ги разбере, но в този случай не са виновни само лингвистичните му способности…

Езикът е сила, която понякога се оказва по-могъща и от хората. Ярък пример за това е латинският език – никой не говори на него, но е необходим в съвременния живот. Но най-страшното е, че постепенно все повече езици започват да изчезват – в момента прекалено много са тези, говорени само от отделни хора. А културата, която ще бъде изгубена с тяхното изчезване е безценна. И не може да бъде възобновена. Никога. И може би ако древните езици бяха запазени и до днес и тълкованията не се правеха въз основа на идеите на някой наш съвременник, отговорите на много въпроси, вълнуващи човешкото съзнание, щяха да бъдат ясни. В света има много неща, които трябва да открием. Но е лошо, че сме загубили отговори, които е трябвало да знаем, а сега ги търсим отново.

Но нека завършим оптимистично. Не искам да повтарям клишетата, че ученето на чужд език разширява кръгозора и обогатява мирогледа. Това никой не може да подложи на съмнение. Но искам да спомена една друга мисъл: когато вратата на щастието и успеха се затвори, се отваря друга врата, но често гледаме много дълго към първата и не виждаме другата, отворена за нас. Безспорно мъдро твърдение. Ала понякога затворените врати се оказват твърде много… А аз съм човек максималист и не искам да виждам затворени врати по своя път. Или всъщност не, искам да ги има, за да ги отворя. Със собствени усилия. И да разбера какво се крие зад тях. И тук не става въпрос дали с помощта на чуждите езици ще станем по-интелигентни или дали ще си намерим по-високоплатена работа. Да, това е важно, но има и нещо по-съществено. Личностното развитие на един човек е безценно. То може да се постигне по различни начини, но според мен ученето на чужди езици помага не само да повишиш културата си, но и да обогатиш душата си. А тогава вече ще открием най-важния ключ – към сърцата ни и към самите нас. Именно от това имаме нужда всички хора днес.

Искам да говоря! Искам бъда чута! Но искам и да бъда разбрана…


Y.S.