И ми се случи инцидент.Не,че е много сериозен,но се убедих още веднъж,че простотията ходи по хората и определено ние си я имаме в повече.Да не говорим за наглостта и дървената философия смесена с магарешки инат.Тъкмо си минавам по пешеходната с кучето,ще се прибираме вкъщи и идва някаква кола.Аз си вървя спокойно,без да бързам за никъде.”Съществото” от колата почва да крещи по мен,как може да ходя така по пешеходната и дочух още някакви други крясъци,но не ги разбрах.Изгледах „нещото” пренебрежително без да кажа и дума и си продължих най-спокойно.На 20-30 метра „съществото” спря и започна отново да вика с цяло гърло по мен,че съм олигофрен и дължа извинение.Никога не съм знаела,че на пешеходна колите са с предимство и трябва да спринтирам,за да не ми се развика някое гневно „нешо си там”.

А защо го кръстих „нещо”-почти приличаше на мъж и говореше с женски глас.Не можах да определя пола,не ме винете.