много са..но може би от сегашна гледна то4ка прегръдката,когато милото се върна..не ме пускашееее такава радост,такива тръпки преминаха през тялото ми тогава,4е нз...но и всяка негова прегръдка би била страхотна,но онази...просто един приятел се зати4а и аз се 4уда кво става,а той трябваше всеки момент да дойде на балкана и просто като го видях така изтръпнах,4е нямах сили да се зати4ам и просто тръгнах бавно към него(стараех се да не падна,защото бях адски притеснена,щастлива и т.н) и просто той пусна него приближи се и ме прегърна и целуна...не мога да го забравя...просто му казах..добре дошъл вси4ко друго беше излишно,а и нямах сили да говоря...