За да повярвам, че мога да живея цял живот само с един човек, трябва той да ми е доказал, че също би могъл да живее само с мен. Защото ако съм му се доверила напълно, пък той се е издънил, колкото и да го обичам, не бих могла да му простя на 100% и всичко постепеннос ще приключи. А пък и едва ли на тези години някой на някого може да обещае такова нещо. За това и са ми много странни тия бракове на по 22-3-4 години... струват ми се прекалено "ранни". За да си достатъчно готов да се 'обречеш' с един човек, трябва да си достатъчно зрял, сериозен и наживял се. Това не означава, че животът трябва да спре, но вече се преминава на по-различен етап.