След като се замислих за самата себеси се убедих ,че съм ужасен човек,много съм странна и различна.
Притеснението е навсякаде с мен,мисля седмици наред за нещо ,което съм казала не на място,обаждаНЕ ЗА НЯКОЯ глупост та дори за нещо което съм казала с по-странен тон.Вече ми се е вродило нещо като параноя,че щом объна гръб всички почват да приказват против мен или за мен,като мина на по0оживено място и чуя смях иамм чувството,че се мсеят на мен...винаги сама си втълпявам ,че не е вярно ,но немога и немога.Виждам как другите не им пука за такива неща ,но пак немога.
Като малка бях много срамежлива почти не общувах,дойде ми времето и трябваше да започна да излизам сред нови хора и всичко останало и просто нямаше начин.Виждах ,че с моят срам никакви нови познати няма да имам и затова реших да бъда по-свободна в отношенията си с другите...наистина стана така а след това тъгнаха куп глупости вени и неверни по-мой адрес,и тъй като живеем в малък град всичко плъзва с много окрасти.Мразех хората изрекли моето име с лоша подмъсъл,но с омразата нищо не постигнах само куп проблеми.Тогава реших да обичам живота и да не ми пука...пак същото нещо проблеми...проблеми... и пак същото и чесно казано вече немога,омръзна ми всяка втора да се заяжда.... мисля ,че трябва да потърся помощ от спецялист.
Немога цял живот да живея в притеснение...просто това няма да е пълноценен живот