И аз преди излизах супер много с 2-3 момичета, бяхме някви неразделни като по-малки постоянно заедно навън само да ядем се прибирахме и така около 2-3 години,но после порастнахме поехме по различни пътища, интересите ни се промениха...Започнахме да излизаме все по-малко и накрая вече имах чувството,че няма какво да си кажа с никоя от тях...
Макар,че живеем в съседни блокове не се търсим вече, само на здравей-здрасти... Твърде много се променихме,за да можем да излезем пак 4те и да ни е яко на всички И все пак аз няма да ги забравя, с тях прекарах най-хубавите си години,но...всичко е преди
Понякога се получава така и е доста кофти Аз вече не вярвам,че има истински приятели...Всеки гледа собствената си изгода... Имам тука няква компания и може би само 1 момиче по-близко ама вечни,истински приятели
Натанаил Хаутърн някога е написал: ”Нито един човек за каквото и да е продължително време,не може да е с едно лице за себе си друго пред околните без накрая да се обърка кой образ е истинския.”
Естествено е, че всяко начало си има и край. Но краят идва по различно време. Всички сме виждали влюбени двойки, държащи се за ръка, а с другата ръка държат бастуни.