здравейте....
просто искам да поговоря с някой...или по-скоро да си излея душата...
благодаря ако все пак някой го прочете...та да започвам
на 17 съм...преди бях най-големия карък в любовта,2 години умирах по едно момче....с което никога не бях и няма да бъда. всичките истории покрай него ме разбиха...Буквално бях развалина,наплаших се от любовта. Когато бях най-отчаяна се появи едно друго момче...и бях с него...почти 4 месеца,докато не казах КРАЙ. Просто избягах,толкова ме беше страх да обичам, а ми харесваше да ме обичат и се плашех още повече от всичко около мен. Това момче беше най-различното което съм срешала...никога не бях харесвала някой,подобен по външен вид на него...най-вече обожавах това как се държи,как ме гледа,как за него бях всичко... Това не ми попречи да избягам,да се махна.... Сега съм с друг,който харесвам много,по-голям е от мен,но е ...даже незнам как да го нарека... изключително несериозно и разгонено момче... никога не мога да чуя от него нещо мило,просто нищо такова няма....и не мисля ,че някога ще има. Искам дори и лицемерно да се позаинтересува защо съм скапана,защо ми е тъжно...просто нещо малко по=сериозно.... Мисля,че заслужавам вече своя реванш.... омръзна ми от бягане,страх,недоизказани неща и детски истории....просто искам да обикна и да ме обикнат,но това ми изглежда някак си толкова невъзможно...
извинете че изобщо писах тема,но имах нужда да споделя,защото в момента ми е адски тъжно и нямам на кого да се обадя...напълно САМА съм...