Написах го току ще ,не нещо особено ,ама реших да го споделя с вас.

Вечер мракът те обгръща
и страхът ти се завръща,
мрачна стая с прозорци черни
светлината скриват и мрака те
покриват.

Сянка тъмна в съня се
спуска и не те напуска
кошмари толкова реални
прави ,че плаши всички
твари,демоличен лик в
тъмнина обвит от хората
забравен,но в сърцата им оставен.

Кошмара те обзема ,страхът
върхът превзема и бягаш ти насън
от себе си подгонен от хората прогонен
търсиш място сред света огромен и
спомняш си сега за черната тъга в теб седяща
от душата ти крадяща.