историйката на едно объркано дете...

[`SunFlower`]

здравейте....
просто искам да поговоря с някой...или по-скоро да си излея душата...
благодаря ако все пак някой го прочете...та да започвам
на 17 съм...преди бях най-големия карък в любовта,2 години умирах по едно момче....с което никога не бях и няма да бъда. всичките истории покрай него ме разбиха...Буквално бях развалина,наплаших се от любовта. Когато бях най-отчаяна се появи едно друго момче...и бях с него...почти 4 месеца,докато не казах КРАЙ. Просто избягах,толкова ме беше страх да обичам, а ми харесваше да ме обичат и се плашех още повече от всичко около мен. Това момче беше най-различното което съм срешала...никога не бях харесвала някой,подобен по външен вид на него...най-вече обожавах това как се държи,как ме гледа,как за него бях всичко... Това не ми попречи да избягам,да се махна.... Сега съм с друг,който харесвам много,по-голям е от мен,но е ...даже незнам как да го нарека... изключително несериозно и разгонено момче... никога не мога да чуя от него нещо мило,просто нищо такова няма....и не мисля ,че някога ще има. Искам дори и лицемерно да се позаинтересува защо съм скапана,защо ми е тъжно...просто нещо малко по=сериозно.... Мисля,че заслужавам вече своя реванш.... омръзна ми от бягане,страх,недоизказани неща и детски истории....просто искам да обикна и да ме обикнат,но това ми изглежда някак си толкова невъзможно...

извинете че изобщо писах тема,но имах нужда да споделя,защото в момента ми е адски тъжно и нямам на кого да се обадя...напълно САМА съм...

[MayKyTy]

Ще се оправиш .. просто не знам какво друго да ти кажа. Щом не ти харесва поведението на сегашния ти приятел -> зарежи го. Пробвай да поговориш с момчето, от което си избягала, и да му обясниш, какво те е подтикнало да го оставиш, но безспорно най-добрият вариант е да продължиш напред, да загърбиш миналото и да си намериш приятел, който ще е заинтересован поне малко от теб... Успех

[jghgh]

Мисля,че заслужавам вече своя реванш.... омръзна ми от бягане,страх,недоизказани неща и детски истории....просто искам да обикна и да ме обикнат,но това ми изглежда някак си толкова невъзможно...

Еее, ти пък сама си го правиш... о.0
Защо си избягала от онзи, за който си била всичко. Някой да те би по главата?
А сега какво правиш с оня, дето не му пука за теб?

Искам да знаеш че и аз имах страх от любовта, и те разбирам. То от толкова болки и мъки (аз два пъти съм страдала по цяла година ) няма как да не те е страх. Но ти май си искала "да си го върнеш" на съдбата и затова си избягала от пича, който те е обичал много.
Ама не става така бе.. Вярвам, че ти си добро момиче, ама сама си си виновна, сигурно се усещаш де.
По-добре зарежи онзи глупак, и се опитай да забравиш всички болки. Другите не са виновни за страданията ти, нито знаят че си ги имала, затова се опитай да заличиш раните и започвай отначало. Общувай, излизай. Да не ти става фикс идея че си наранено девойче и задължително трябва да си получиш дозата любов на момента..
Ако само си мислиш как трябва да се появи някой, който да те излекува от болките, да ти кажа че няма такъв. Сама трябва да се справиш. А и тва би те направило по-силна.

[`SunFlower`]

Ще се оправиш .. просто не знам какво друго да ти кажа. Щом не ти харесва поведението на сегашния ти приятел -> зарежи го. Пробвай да поговориш с момчето, от което си избягала, и да му обясниш, какво те е подтикнало да го оставиш, но безспорно най-добрият вариант е да продължиш напред, да загърбиш миналото и да си намериш приятел, който ще е заинтересован поне малко от теб... Успех

с момчето с което бях,,,,той просто беше неспособен да ми даде това от което се нуждая...той е като едно малко дете,което незнае нищо за живота...ужасно сладък е,но с него се чувствах така все едно аз бях момчето във връзката ни,,,,и това ми тежеше много. със сегашния...не искам да бъда сама,страх ме е,че няма отново с месеци да намеря някой ,който да бъде до мен... Имам нужда някой просто да ме гушне,да се загубя в нечия топла прегръдка... момчето с което съм сега,само за секс говори,почти през цялото вреем....всичко свързва с това (ама че и подсъзнанието дето го има ) и все пак....направо незнам вече какво да мисля,къде да търся,какво да правя и т.н...

[vesinka91]

Po dobre shte e da skysash s segashnoto si gadje...shtom ne se interesuva toi ot teb...I da prodaljish napred i vse nqkoga shte se poqvi chovek s kogoto chuvstvata ti da sa spodeleni

[`SunFlower`]

Еее, ти пък сама си го правиш... о.0
Защо си избягала от онзи, за който си била всичко. Някой да те би по главата?
А сега какво правиш с оня, дето не му пука за теб?

Искам да знаеш че и аз имах страх от любовта, и те разбирам. То от толкова болки и мъки (аз два пъти съм страдала по цяла година ) няма как да не те е страх. Но ти май си искала "да си го върнеш" на съдбата и затова си избягала от пича, който те е обичал много.
Ама не става така бе.. Вярвам, че ти си добро момиче, ама сама си си виновна, сигурно се усещаш де.
По-добре зарежи онзи глупак, и се опитай да забравиш всички болки. Другите не са виновни за страданията ти, нито знаят че си ги имала, затова се опитай да заличиш раните и започвай отначало. Общувай, излизай. Да не ти става фикс идея че си наранено девойче и задължително трябва да си получиш дозата любов на момента..
Ако само си мислиш как трябва да се появи някой, който да те излекува от болките, да ти кажа че няма такъв. Сама трябва да се справиш. А и тва би те направило по-силна.

просто се махнах от момчето,което ме обичаше,защото ако бях останала с него,щеше да го заболи повече....по -добре на 3-4 месец,отколкото на 6-я (примернО) защото макар и налице да бяха чувствата,то той просто се държеше като малко хлапенце и вечно аз водех във всичко,а това ме дразнеше. Относно вечно страдащото момиченце...ООО НЕ! бях наистина много зле преди,сега се оправих и се кефя на живота,не се депресирам,а се наслаждавам на момента...върша каквото ми щукне и т.н. Сама си бях виновна че 2 години умирах и мразех света заради едно момче ( с което пък станахме добри приятели и нищо повече) Болките сама си ги лекувам и забравям,преди пишех много стихове...повечето ги изгорих и вече не пиша,не шравя нищо което би ми напомнило болките и т.н , Просто сега този с когото съм....хем се дразня,хем много го харесвам,едва ли не той много ми прилича на човека по който страдах 2 години...все едно се опитвам да изживея старата тръпка с нов човек... 3 седмици сме заедно...аз съм девствена ,а той всичко свързва с тоя секс... егати странния живот....тфа да си жив е леко прецакано понякога :Д

[jghgh]

Ами разбирам те.. И т'ва за мразенето на света, и за стиховете. :[ Хубаво е че сега си позитивна и усмихната ^^

Е, добре, онзи е бил хлапак. Значи все пак нещо е куцало, добре.
Сега махни и "разгоненото животно" и всичко ще се нареди. По-добре сама, отколкото зле придружена.


И да не те е страх от самотата, бъди себе си - усмихнато, умно момиче ;] Няма как да не си намериш приятел, било то късно или рано.. Любовта идва като не я очакваш :]

[`SunFlower`]

Ами разбирам те.. И т'ва за мразенето на света, и за стиховете. :[ Хубаво е че сега си позитивна и усмихната ^^

Е, добре, онзи е бил хлапак. Значи все пак нещо е куцало, добре.
Сега махни и "разгоненото животно" и всичко ще се нареди. По-добре сама, отколкото зле придружена.


И да не те е страх от самотата, бъди себе си - усмихнато, умно момиче ;] Няма как да не си намериш приятел, било то късно или рано.. Любовта идва като не я очакваш :]

мерси за думите ти....малко или много ми подействаха освежаващо....

[koalka]

Явно това момче не е за теб, не ти допада държанието му и това, че не се интересува много-много от теб...Аз лично не бих се чувствала добре в тази връзка и този път бих избягала, както ти си избягала от това момче.
А той сега къде е?Възможно ли е пак да сте заедно или ти го смяташ за минала история?

[`SunFlower`]

Явно това момче не е за теб, не ти допада държанието му и това, че не се интересува много-много от теб...Аз лично не бих се чувствала добре в тази връзка и този път бих избягала, както ти си избягала от това момче.
А той сега къде е?Възможно ли е пак да сте заедно или ти го смяташ за минала история?

сега може и да избягам...не се знае,времето ще покаже най-добре. предишното момче....не искам да съм с него,държим приятелска връзка и това е... просто колкото и мил и нежен човек да е,аз се натоварвах по един или друг начин...имах чувството,че всичко което става е по моя инициатива и т.н,може би и за това потърсих някой по-голям от мен.... ама нещо не случих... шанс

[zelenooko_kote]

Изглеждаш ми много земно и свястно момиче,но за съжаление с много лош късмет в любовта.Честно казано всичко това ми е познато- и аз 2 години харесвах един,с който нищо не стана,после и аз харесах най-неподходящия и той ме заряза след 2 месеца.Сега пак е с мене,но този път аз нарочно го привлякох,за да мога и аз да му го върна тъпкано и да го зарежа точно когато е най-влюбен в мене както направи той...но както и да по темата.Съветвам те да зарежеш сегашния и да се опиташ да се върнеш при другия.Дори и да не успееш поне ще си опитала и ще се отървеш от този несериозния,от който няма да спечелиш нищо-казвам ти от личен опит.Зарежи го доката е навреме още.Айде мн успех ти желая,

[MayKyTy]

Ами разбирам те.. И т'ва за мразенето на света, и за стиховете. :[ Хубаво е че сега си позитивна и усмихната ^^

Е, добре, онзи е бил хлапак. Значи все пак нещо е куцало, добре.
Сега махни и "разгоненото животно" и всичко ще се нареди. По-добре сама, отколкото зле придружена.


И да не те е страх от самотата, бъди себе си - усмихнато, умно момиче ;] Няма как да не си намериш приятел, било то късно или рано.. Любовта идва като не я очакваш :]

мерси за думите ти....малко или много ми подействаха освежаващо....

а знаеш ли какво с три букви ще те освежи супер много ?

аз се сещам, аз се сещааам
иначе съм съгласна с това, че любовта идва когато не я очакваш

[Love0nlyMyself]

[Blab]

Говори!
Кажи си го!
Боже, никой не е длъжен да разбира неизказани неща!
Усмихнато утре!

[BaiToq]

Не се опитвай да трупаш постове!!!
Това не е изповедалня.