Здравейте!
Както всички, така и аз с моите любовни мъки.
Искам да споделя. Измъчвам се отвътре, а когато напиша мъката си тук, винаги ми олеква, а и намирам помощ от готини хора : )
Работата е такава, че приятелят ми спря да ме търси, когато отидох на почивка за две седмици. Не разбирах защо. Потърсих го аз, а той не ми отговори на смс-а, не ми вдигна и т.н. Е, накрая го направи. Говорих с него и го попитах защо се държи така. А той каза, че съм била далеч от него и нищо почти не е останало от любовта мъ към мен! (Ходим от 1 година и нещо) ... Стана ми много мъчно. Преди да замина не се бяхме карали, бяхме си прекарали страхотно. Бяхме щастливи. Нищо лошо никога не съм му правила! Няма за какво да ме намразва, както каза, че се бил опитал! Аз му писах тъжен смс, че плача, а той ми написа в отговор ужасни смс-и. След тях аз реших, че повече не искам да имам нищо общо с този човек! И си мислех, че явно никога досега не съм го познавала наистина! И дойде денят, в който се връщах в София, вече напълно решена и преминала през любовното страдание на раздялата. И кой ми звъни? Приятеля ми. Пита ме дали за мен това е края и т.н. Аз да. Той ме попита дали искам да се видим, защото не искал да ме загуби, искал да се промени за мен и т.н. Аз приех. И като се видяхме много се разкая. Каза, че много ме обичал, че не можел без мен, че искал да съм до него, че не можел да си представи да ме изгуби и т.н. Все много мили неща, даже ми даде едно обещание. Е, бях много щастлива от обрата на съдбата... Но... Винаги има "но"... ;( След като си прекарахме 5 готини дни, една сутрин той ми каза, че нямало да става да тича с мен, каза, че не искал да тренира с мен и просто спря да ме търси. Веднъж само ме потърси по скайп да ми прати някаква песен и излезе. Нищо мило. Това е. И така вече не ме търси в продължение на 5 дни!!! И не сме се виждали! Какво да правя? Нищо не разбирам? Защо се държи така? Омръзна ми да се повтаря все едно и също! Вече се чувствам като пълна патка. Само му се връзвам на неща, които явно са лъжи... Наистина не го разбирам. А вие? ;( Много ми е мъчно и всяка сутрин като стана си мисля, как няма да ми се обади и как отново няма да се видим. Не разбирам. Аз съм мила и добра с него. Даже му бях направила вечеря специално ( която той не докосна... ;( )... Какво да правя? ;(