прекалено е,дори и за мен

[slipknot4e]

Предварително се извинявам ако темата ви се стори тъпа или се повтаря.Ще се опитам да съкратя историята.Попринцип съм силна,пе плача,не се отчайвам и винаги се опитвам да гледам положително,да се надявам,че следващия ден ще е по-добър.Ето го и проблема.Просто от месец и половина живота ми се превърна в ад.Първото нещо беше че завърших (7 клас),както знаете момичетата го изживяваме по-навътре,но си казах,че все пак ще се виждаме и че не е толкова лошо.След се скарах с квартала си,хора с които съм била заедно 8-9 години,хора с които съм преживяла много,толкова спомени,толкова неща сме преживели,както и да е опитвах се да си мисля,че щом така ми забиха нож в гърба,явно не са ми били такива приятели за каквито ги мисля.Намерих си нова компания и така.Но за беда взех,че си харесах едно момче от там,за него ще пиша по-надолу.Освен квартала ми,още няколко човека,които мислех за наистина близки ме предадоха.Освен всичко майка ми се държи ужасно с мен вкъщи,крещи ми,повтаря ми че за нищо не ставам и т.н. за най-малкото се пали.Това се опитах да го преодолея,с мисълта,че не го мисли а е просто съсипана от работа и нервна и т.н.Спортувам,играя баскет,волей,футбол и поради причината,че се събирам повече с момчета летвата естествено е по-високо,а аз съм много самокритична и ако нещо не стане,не вкарам кош или гол или нещо от тоя род веднага почва да си мисля ,че не ставам за нищо,че съм пълен провал и така нататъка.А сега за ролята,коята изигра момчето,за което писах по-горе.Значи аз го харесвам месец и половина-два,не смея да кажа чак че го обичам,но....Всичко вървеше уж добре,мислех се че не мога да го имам и се бях примирила,докато един ден (преди почти седмица) той ме дръпна,прегърна и целуна и станаха работите.Ще кажете какво му е лошото на това.И наистина..бях щастлива,забравила за всичко което ми се е случило през последния месец,летях в облаците...докато той преди два-три дена не ме свали на земята с думите ,, искам да се разделим,, и то по скайп,без никакво обяснение,а по-рано същия ден ми бе казал ,,обичам те,,........Това ме върна в реалността,при всичките ми проблеми,за които мислех че съм намерила решение.Сега колкото повече мисля за всичко,толкова по-глупави ми се струват ,, извиненията,, така да се каже,към които се придържах за да издържа,всичко ми се вижда по-гадно като почнем от разделянето с класа ми,квартала ми,всеки ден като излизам от нас за някъде и поглеждам навсякъде имам толкова спомени, а и всичко останало,всичко,което ми се случи сега ми изглежда в пъти по-лошо ......Почнах пуша дори...всяка вечер лягам с надеждата да не се събудя и всичко да свърши.Искам да заспя и уморена да ида в нищото.....Благодаря на всички,които стигнаха до края на тази тема,и се извинявам на тези,на които им се струва тъпа,може би са прави

[SunShinePearl]

ами значи аз завърших 7 клас и съм в облаците на другарската мн ревах за квартала тръгнаха кви ли не слухове за мен щото като бяха жеги не излизах от нас и 10 часа ходих у най-добрата си фр и се връщах 11-12 и сещаш се с майка ми го изживявам почти същото не ми пука знам че е временно не се задълбочавай,защото аз снощи се задълбочих и 5 часа бях в няква тъпа депресия спок ще ти мине

[TheGirlNextDoor]

просто имаш лош период...всички изпадаме в подобна ситуация
...колкото до класа...и аз минах през това...трудно е но се преживява...пък и няма начин
....това за майка ти-постави се на нейно място...работа стрес...пък и в днешно време е трудно с всички тези разходи....просто е изнервена-не я съди...ще и мине
.....а тези твои ''приятели'' от квартала....заеби ги....няма смисъл да се тормозиш заради хора на които явно им е все едно за теб...просто не са ти истински приятели...по добре е че си го разбрала сравнително навреме
....а момчето-ще се сблъскаш с доста такива.... ..не е най-приятното нещо ноо... в крайна сметка няма какво да се направи
... и цигарите не са никакво решение

айде успокой се малко...не приемай нещата така навътре

[tedy_hi91]

просто имаш лош период...всички изпадаме в подобна ситуация
...колкото до класа...и аз минах през това...трудно е но се преживява...пък и няма начин
....това за майка ти-постави се на нейно място...работа стрес...пък и в днешно време е трудно с всички тези разходи....просто е изнервена-не я съди...ще и мине
.....а тези твои ''приятели'' от квартала....заеби ги....няма смисъл да се тормозиш заради хора на които явно им е все едно за теб...просто не са ти истински приятели...по добре е че си го разбрала сравнително навреме
....а момчето-ще се сблъскаш с доста такива.... ..не е най-приятното нещо ноо... в крайна сметка няма какво да се направи
... и цигарите не са никакво решение

айде успокой се малко...не приемай нещата така навътре

Извинявай, че копирам ама то просто няма какво да се добави освен :
" ГОРЕ ГЛАВАТА И СМЕЛО НАПРЕД "

[slipknot4e]

.....а тези твои ''приятели'' от квартала....заеби ги....няма смисъл да се тормозиш заради хора на които явно им е все едно за теб...просто не са ти истински приятели...по добре е че си го разбрала сравнително навреме
....а момчето-ще се сблъскаш с доста такива.... ..не е най-приятното нещо ноо... в крайна сметка няма какво да се направи
... и цигарите не са никакво решение

айде успокой се малко...не приемай нещата така навътре

опитвам се да не ги приемам навътре,но просто всичко накуп.....идва ми в повече,знам че цигарите не са решение и се мразя за това,но......А най-лошото е,че истинските приятели,които ми останаха (едва 1-2 но не в това е проблема) сега не са в града, и даже в страната и всичко остава вътре в мен,няма кой да ме изслуша,да ме чуе,да ме разбере и всеки ден слагам ,,щастливата си маска,, правя се че всичко е наред,а не е така,просто ми трудно да мина през всичко това,и то съвсем сама

[tedy_hi91]

Ти не си сама.Даже ние тук дето не те познаваме сме с теб и те подкрепяме и разбираме. Така че само се успокой. всичко минава.Винаги минава

[TheGirlNextDoor]

и аз съм била в същата ситуация и то без така наречените 'истински приятели' ...нямаше на кого да споделя ....плакаш и така си изкарвах всичко насъбрано.....след това се замислих колко трябва да съм щастлива за това какво имам

има една подходяша мисъл за случая :Бях нещастен, защото нямах обувки, докато не срещнах човек без крака...
замисли се за хубавите неща а не само за лошите

[BrokenAngel]

Спокойно,и аз минах през това,историята ми е дно към едно с твоята но ще видиш,че всичко ще се оправи,дигни глава и напук на всички продължавай напред.Не мисли че ,,оправданията,, както сама си писала,които се намираш за нещата,които са ти се случили,са плод на твоята фантазия,права си,отново ще се виждате,и за ,,приятелите,, си права,същото е и за майка ти-браво че виждаш нещата такива,каквито са,съветвам те да повярваш в себе си.И цигарите наистина не са решение,както писаха по-горе

[sladur4etyYy]

''ne pla4i za ne6to koeto ne pla4e za teb'' i ne pu6i

p.p.sori za latinicata

[TheLittleAngel]

Темата не е тъпа. И аз съм изпадала в ситуации, когато си мисля, че за нищо не ставам, че е по-добре да умра и всякакви такива глупости. Съвета ми е да поговориш с майка си, да й обясниш как се чувстваш. Кажи й, че просто искаш да те изслуша без да те прекъсва, за да те упреква.
За класа... аз нямах проблеми преди 3 години, защото не ми пука за тях. Предполагам, че ще свикнеш с новия и ще си намериш приятели. Не се отчайвай!
Относно онова момче: По гаден начин те е зарязал и той не заслужава да се измъчваш заради него. Няма смисъл и да го мразиш. Опитай се да простиш. Знам, че е трудно. Никога не е лесно, но по-лесно ли е да страдаш и да мразиш? Не, разбира се! Да можеш да прощаваш е дарба, която не всеки има. Естествено, това не означава, да позволяваш отново и отново да те нараняват. Означава да сложиш край и да обърнеш нова страница от живота си.
Имай вяра в себе си! Не позволявай на никой да те наранява и ще видиш, че живота не е толкова лош. Има за какво да живееш, просто трябва да го откриеш. Успех!

[Escarina]

Нормално. Всеки на твоята възраст е имал такива моменти

[Canada_Bulgaria_girl_]

виж сега мацка недей се упреква секи минава през трудни моменти някои по тежко някои по леко но все пак излизаме от калта изправяме се и продължаваме аз месец преди да завърша 7 клас напуснах българия което беше още по тежко защото знаех че ще ги виждам може би на 2-3 години веднъж и е така плачех и плачех но един ден си казах стоп станах и си казах това е съдба и след като немога да я променя ще вървя напред! от тогава са минали 2 години и половина тъй че жива съм
и аз минах периода с цигарите и се радвам че ги отказах не помагат абсолютно! а доколкото момчето, момчета под път и над път затова недей да сажеляваш! и аз съм сега необвързана и понякога да ти кажа честно е по добре така, остани си приятелка по добре с това момче защото един приятел никога не е в излишък.

[fLame178]

Предварително се извинявам ако темата ви се стори тъпа или се повтаря.Ще се опитам да съкратя историята.Попринцип съм силна,пе плача,не се отчайвам и винаги се опитвам да гледам положително,да се надявам,че следващия ден ще е по-добър.Ето го и проблема.Просто от месец и половина живота ми се превърна в ад.Първото нещо беше че завърших (7 клас),както знаете момичетата го изживяваме по-навътре,но си казах,че все пак ще се виждаме и че не е толкова лошо.След се скарах с квартала си,хора с които съм била заедно 8-9 години,хора с които съм преживяла много,толкова спомени,толкова неща сме преживели,както и да е опитвах се да си мисля,че щом така ми забиха нож в гърба,явно не са ми били такива приятели за каквито ги мисля.Намерих си нова компания и така.Но за беда взех,че си харесах едно момче от там,за него ще пиша по-надолу.Освен квартала ми,още няколко човека,които мислех за наистина близки ме предадоха.Освен всичко майка ми се държи ужасно с мен вкъщи,крещи ми,повтаря ми че за нищо не ставам и т.н. за най-малкото се пали.Това се опитах да го преодолея,с мисълта,че не го мисли а е просто съсипана от работа и нервна и т.н.Спортувам,играя баскет,волей,футбол и поради причината,че се събирам повече с момчета летвата естествено е по-високо,а аз съм много самокритична и ако нещо не стане,не вкарам кош или гол или нещо от тоя род веднага почва да си мисля ,че не ставам за нищо,че съм пълен провал и така нататъка.А сега за ролята,коята изигра момчето,за което писах по-горе.Значи аз го харесвам месец и половина-два,не смея да кажа чак че го обичам,но....Всичко вървеше уж добре,мислех се че не мога да го имам и се бях примирила,докато един ден (преди почти седмица) той ме дръпна,прегърна и целуна и станаха работите.Ще кажете какво му е лошото на това.И наистина..бях щастлива,забравила за всичко което ми се е случило през последния месец,летях в облаците...докато той преди два-три дена не ме свали на земята с думите ,, искам да се разделим,, и то по скайп,без никакво обяснение,а по-рано същия ден ми бе казал ,,обичам те,,........Това ме върна в реалността,при всичките ми проблеми,за които мислех че съм намерила решение.Сега колкото повече мисля за всичко,толкова по-глупави ми се струват ,, извиненията,, така да се каже,към които се придържах за да издържа,всичко ми се вижда по-гадно като почнем от разделянето с класа ми,квартала ми,всеки ден като излизам от нас за някъде и поглеждам навсякъде имам толкова спомени, а и всичко останало,всичко,което ми се случи сега ми изглежда в пъти по-лошо ......Почнах пуша дори...всяка вечер лягам с надеждата да не се събудя и всичко да свърши.Искам да заспя и уморена да ида в нищото.....Благодаря на всички,които стигнаха до края на тази тема,и се извинявам на тези,на които им се струва тъпа,може би са прави

О боже! Ако щеш ми вярвай,но ааабсолютно същото се случи и на мен...дори като последователност и всичко /само като изключим това,че завърших не 7,а 8 клас... / Боже.... Не знам какво да ти кажа,защото ... аз на себе си дори не мога да намеря разрешение...като че ли преживях всичко друго-това с приятелите,класа,караницит е с майка ми....но само момчето не мога да забравя... Е,вярно,че не сме ходили с него... но бяхме в прекалено близки приятелски отношения,даже може би сме ходили без да го осъзнаваме но.... не,наистина.... Боооооооже След малко като измисля нещо ще ти напиша съвет,че сега съм в шок....сериозно /мислех си,че това може да се случи само на мен,ноооо..../

[Bubles]

успокой се!!! майка ти не го мисли тва просто малко е изнервена явно...; за класа и аз така си мислех миналата година че имам най-страхотния клас и не е честно че се разделям с него и 8 клас получих двойно по-як; за ''приятелите'' ти от квартала не се тръшкай много явно не са кой знае колко интелигентни сега в новия клас ще си намериш други; за момчето... само като прочетох че те е зарязал по skype и ми стана ясно къв келеш е... намери си друг... ; и цигарите ги остави ... не е кой знае кво успокоение да пушиш а и според мен е малко грозно момиче да пуши а ако е и на твоята възраст е смешно ...

[Just_say_no]

Мила, да не ти пука ! Само тва мога да ти дам като съвет. Всички сме минавали през този период... аз също бях така и просто в един момент се научих да приемам всичко на игра и да не ми дреме за нищо. Все пак живота е един и ако го прекараш в самосъжаление нищо няма да постигнеш.

[slipknot4e]

Темата не е тъпа. И аз съм изпадала в ситуации, когато си мисля, че за нищо не ставам, че е по-добре да умра и всякакви такива глупости. Съвета ми е да поговориш с майка си, да й обясниш как се чувстваш. Кажи й, че просто искаш да те изслуша без да те прекъсва, за да те упреква.
За класа... аз нямах проблеми преди 3 години, защото не ми пука за тях. Предполагам, че ще свикнеш с новия и ще си намериш приятели. Не се отчайвай!
Относно онова момче: По гаден начин те е зарязал и той не заслужава да се измъчваш заради него. Няма смисъл и да го мразиш. Опитай се да простиш. Знам, че е трудно. Никога не е лесно, но по-лесно ли е да страдаш и да мразиш? Не, разбира се! Да можеш да прощаваш е дарба, която не всеки има. Естествено, това не означава, да позволяваш отново и отново да те нараняват. Означава да сложиш край и да обърнеш нова страница от живота си.
Имай вяра в себе си! Не позволявай на никой да те наранява и ще видиш, че живота не е толкова лош. Има за какво да живееш, просто трябва да го откриеш. Успех!

Не мразя момчето.Научила съм се да прощавам и сме само приятели.Но просто това беше капката,която преля чашата.Преди него все пак се държах и вярвах че всичко ще е наред,поотделно бих се справила с проблемите си,но всичко наведнъж......и все пак успявах да се справя,но с него преля чашата.Опитвам се да не тъжа за това,че е свършило,а да се радвам че е станало.Да мисля само за тези 3-4 дена,в които бях истински щастлива,за пръв път от много време,и да забравя това,че ме е наранил.Но когато се сетя и за всичко друго.....чувствам се така,сякаш няма да се справя

[BrokenAngel]

Хубаво е,че си се научила да прощаваш,че си осъзнала че е тъпо да мразиш някой,когото си обичал,дори и да те е наранил.Постъпката му да те зареже по скайп и без обяснение означава,че е страхливец и не смее да ти го каже в очите.Трябва да повярваш в себе си,да проумееш,че можеш и без него.Браво за това,което написа,права си,трябва да се радваш,че е станало,не да тъжиш,че е свършило.След време ще намериш някой,който те разбира,уважава и обича по начина,по който заслужаваш.Дигни глава и продължавай напред. ще видиш,че всичко ще се оправи.Както видя,не си първата минала през това.При мен се случи същото,едно към едно а и като прочетох коментарите,видях,че се е случило и с друго момиче.Спокойно,нещата може да се наредят когато най-малко очакваш.И запомни едно-не си сама!!!

[NeverBackdown]

Спокойно и горе главата.Аз съм минала през същото и мислех че само на мене може да ми се случи подобно нещо.Но сега виждам,че има и други-ти,BrokenAngel,fLame178 не се филмирай толкова,ще ти мине.Аз също си мислех-това е,не мога повече.Но ще видиш-това,което не те убива,те прави по-силен.Не мисли за момчето-щом дори не е имал смелостта лично да скъса с теб,значи не те заслужава.По думите ти съдя,че тези от квартала ти са те предали-сама си писала,че осъзнаваш какви приятели са ти.С класа ти,ако наистина сте били задружни сте се виждате отново.Решила си и проблема с майка си,е чак решила-не,но поне си осъзнала,постави се на мястото на жената,не й е лесно,в днешно време става много скъпо да се живее.Както прочетох от темата и постовете ти,виждам че си намерила решението на проблемите си,разбрала си причините и т.н.Единственото,което ти липсва е да повярваш в себе си.Повярвай си.Малко трезвомислещи хора останаха,а виждам,че ти си от тях,въпреки че си наранена и ти е тежко разсъждаваш ясно,просто трябва да имаш вяра в себе си.Късмет,и както писаха по-горе-не си сама,не само на теб ти се е случило подобно нещо,ще го преживееш

[soul1199]

e gadno e postupilo tva mom4e,i na men edin pat taka,kaza `obi4am te` i na 15-tata min ma zarqza kato se pribira maika ti i kato po4ne da ti kre6io ti pa q pregurni i i kaji,4e q obi4a6 e to teq tvoi fr. qvno ne sa ti bilki istinski,ni6o nemoje6 da napravi6

[ScionOfStorm]

Йо бе, мъник, това си е ключов момент от живота на всеки един от нас, другият поне при мен дойде към края на 9, начало на 10ти клас.

Поговори някой път ако можеш с майка ти, опитай се да разбереш на по-дълбоко ниво защо е изнервена, осъществи някаква комуникация с нея...Оня пич го заеби, връзките на тая възраст и без това са измишльотини в по-голямата си част, търси си нови хора, защото след 7 клас идва и осъзнаването, че хората, които са ти били близки допреди броени седмици, всъщност не са чак толкова близки след разкъсването на връзките. Ново даскало, нови приятели, нови познанства - след месец иде тая работа, гледай с позитивно око на нея ;]

Плюс това да си заек е яко, мама му!

П.П. А това за "за нищо не ставаш" - и нашите ми го говорят вече две години, сигурно и ще продължават, никога не са доволни, летс фейс ит ;]

За "за нищо не ставам" - имаме ги всички тея моменти, просто ти трябва някой близък, който ще опровергае това веднага. Защото фактически празни и ненужни хора аз лично не съм срещал, и не мисля, че има. ;р