Звъннах му, защото не издържах и исках да знам какво става. После си писахме в скайп. Каза, че се чувствал много щастлив, нямал никакви проблеми, каза че съм му липсвала, но нямало значение, защото животите ни били твърде различни и той не искал да се бори. Обичал ме, но съм му създавала проблеми, като все ме мислел, тормозел се за това как съм и дали приятелката ми ми промивала мозъка. Не искал да се тормози с мен, не се чувствал щастлив така, т.е нарушава си спокойствието с мисли за мен, разбира те ли? И като видя, че му пиша, че повече не искам да ме търси и да го виждам, и че ме е наранил ужасно много, и че съм тъпа патка да му се връзвам, ми каза, че виждате ли, ако сме се разделяли да било с усмивка и че можело да го обвиня него изцяло. О, колко е благороден! Самата милосърдност! Казах му да си запази тъпата усмивка за себе си и че не искам нищо от него. Блокирах го от скайп. Зле ми е, но не искам да съм с такъв човек. Само едно ще ви кажа: " Никога не вярвайте на някого напълно и в никакъв случай не поверявайте бъдещето си на него, защото не се знае дали може да се справи с такава отговорност! " ... Съвсем не съм поверила живота си на него, не ме разбирайте погрешно, но исках да споделя бъдещето си с него... Патка съм, ама ще се науча.