Искам просто да споделя как се чувствам.

Днес осъзнах една ужасна грешка.Знаех,че е така но не исках да си го призная...Днес обаче го направих.

Става въпрос за едно момче.Аз,глупавото наивно момиче,някога му повярвах на плоските лъжи,че ме обича. Давах всичко за него и му го доказвах постоянно.А той?Той какво ли не ми стори?Как ли не ме нарани? Но не можех да върна времето назад и знаех,че не е редно да се отнасям с него така както той с мен.

Бях добра.Прощавах и преглъщах обидите.Сещах се за онова време,когато УЖ се обичахме и ми ставаше тъжно.Как може човек да бъде толкова жесток?Да говори в очите на някой,а да има задни мисли?Защо???
Беше хубаво,беше...Сега е един пълен ад.
Когато му предлагах да бъдем приятели...просто да запазим хубавото,което сме изживели,той не искаше.Нараняваше ме ;( Но аз не отвръщах със същото...Бях глупава и наивна.Сега осъзнавам как се унижих заради него...месеци наред!Защо?Защото просто исках разбиране и нищо друго.А той ми крещеше в лицето:махай се...Говореше ми зад гърба,обиждаше ме.
Плакала съм пред него,но не.

Сега сутуацията е следната.Той ме мрази и аз не знам причината.Аз съм тази,която трябва да го мрази,но не го правя.Обичах го...мислех си:това бяха най-хубавите ми моменти!Защо трябва просто да тегля чертата?Това ли е начина?Не...

Беше една голяма грешка.Не трябваше да бъда с него.Не трябваше да се привържа към такъв човек...Обаче няма връщане назад и такава грешка не се поправя... ;(

Исках просто да споделя...доста разхвърляно стана,но това е.Не мога повече така...