и аз съм била в същата ситуация и то без така наречените 'истински приятели' ...нямаше на кого да споделя ....плакаш и така си изкарвах всичко насъбрано.....след това се замислих колко трябва да съм щастлива за това какво имам

има една подходяша мисъл за случая :Бях нещастен, защото нямах обувки, докато не срещнах човек без крака...
замисли се за хубавите неща а не само за лошите