Темата не е тъпа. И аз съм изпадала в ситуации, когато си мисля, че за нищо не ставам, че е по-добре да умра и всякакви такива глупости. Съвета ми е да поговориш с майка си, да й обясниш как се чувстваш. Кажи й, че просто искаш да те изслуша без да те прекъсва, за да те упреква.
За класа... аз нямах проблеми преди 3 години, защото не ми пука за тях. Предполагам, че ще свикнеш с новия и ще си намериш приятели. Не се отчайвай!
Относно онова момче: По гаден начин те е зарязал и той не заслужава да се измъчваш заради него. Няма смисъл и да го мразиш. Опитай се да простиш. Знам, че е трудно. Никога не е лесно, но по-лесно ли е да страдаш и да мразиш? Не, разбира се! Да можеш да прощаваш е дарба, която не всеки има. Естествено, това не означава, да позволяваш отново и отново да те нараняват. Означава да сложиш край и да обърнеш нова страница от живота си.
Имай вяра в себе си! Не позволявай на никой да те наранява и ще видиш, че живота не е толкова лош. Има за какво да живееш, просто трябва да го откриеш. Успех!