Цитирай Първоначално написано от slipknot4e
Предварително се извинявам ако темата ви се стори тъпа или се повтаря.Ще се опитам да съкратя историята.Попринцип съм силна,пе плача,не се отчайвам и винаги се опитвам да гледам положително,да се надявам,че следващия ден ще е по-добър.Ето го и проблема.Просто от месец и половина живота ми се превърна в ад.Първото нещо беше че завърших (7 клас),както знаете момичетата го изживяваме по-навътре,но си казах,че все пак ще се виждаме и че не е толкова лошо.След се скарах с квартала си,хора с които съм била заедно 8-9 години,хора с които съм преживяла много,толкова спомени,толкова неща сме преживели,както и да е опитвах се да си мисля,че щом така ми забиха нож в гърба,явно не са ми били такива приятели за каквито ги мисля.Намерих си нова компания и така.Но за беда взех,че си харесах едно момче от там,за него ще пиша по-надолу.Освен квартала ми,още няколко човека,които мислех за наистина близки ме предадоха.Освен всичко майка ми се държи ужасно с мен вкъщи,крещи ми,повтаря ми че за нищо не ставам и т.н. за най-малкото се пали.Това се опитах да го преодолея,с мисълта,че не го мисли а е просто съсипана от работа и нервна и т.н.Спортувам,играя баскет,волей,футбол и поради причината,че се събирам повече с момчета летвата естествено е по-високо,а аз съм много самокритична и ако нещо не стане,не вкарам кош или гол или нещо от тоя род веднага почва да си мисля ,че не ставам за нищо,че съм пълен провал и така нататъка.А сега за ролята,коята изигра момчето,за което писах по-горе.Значи аз го харесвам месец и половина-два,не смея да кажа чак че го обичам,но....Всичко вървеше уж добре,мислех се че не мога да го имам и се бях примирила,докато един ден (преди почти седмица) той ме дръпна,прегърна и целуна и станаха работите.Ще кажете какво му е лошото на това.И наистина..бях щастлива,забравила за всичко което ми се е случило през последния месец,летях в облаците...докато той преди два-три дена не ме свали на земята с думите ,, искам да се разделим,, и то по скайп,без никакво обяснение,а по-рано същия ден ми бе казал ,,обичам те,,........Това ме върна в реалността,при всичките ми проблеми,за които мислех че съм намерила решение.Сега колкото повече мисля за всичко,толкова по-глупави ми се струват ,, извиненията,, така да се каже,към които се придържах за да издържа,всичко ми се вижда по-гадно като почнем от разделянето с класа ми,квартала ми,всеки ден като излизам от нас за някъде и поглеждам навсякъде имам толкова спомени, а и всичко останало,всичко,което ми се случи сега ми изглежда в пъти по-лошо ......Почнах пуша дори...всяка вечер лягам с надеждата да не се събудя и всичко да свърши.Искам да заспя и уморена да ида в нищото.....Благодаря на всички,които стигнаха до края на тази тема,и се извинявам на тези,на които им се струва тъпа,може би са прави


О боже! Ако щеш ми вярвай,но ааабсолютно същото се случи и на мен...дори като последователност и всичко /само като изключим това,че завърших не 7,а 8 клас... / Боже.... Не знам какво да ти кажа,защото ... аз на себе си дори не мога да намеря разрешение...като че ли преживях всичко друго-това с приятелите,класа,караницит е с майка ми....но само момчето не мога да забравя... Е,вярно,че не сме ходили с него... но бяхме в прекалено близки приятелски отношения,даже може би сме ходили без да го осъзнаваме но.... не,наистина.... Боооооооже След малко като измисля нещо ще ти напиша съвет,че сега съм в шок....сериозно /мислех си,че това може да се случи само на мен,ноооо..../