Спокойно и горе главата.Аз съм минала през същото и мислех че само на мене може да ми се случи подобно нещо.Но сега виждам,че има и други-ти,BrokenAngel,fLame178 не се филмирай толкова,ще ти мине.Аз също си мислех-това е,не мога повече.Но ще видиш-това,което не те убива,те прави по-силен.Не мисли за момчето-щом дори не е имал смелостта лично да скъса с теб,значи не те заслужава.По думите ти съдя,че тези от квартала ти са те предали-сама си писала,че осъзнаваш какви приятели са ти.С класа ти,ако наистина сте били задружни сте се виждате отново.Решила си и проблема с майка си,е чак решила-не,но поне си осъзнала,постави се на мястото на жената,не й е лесно,в днешно време става много скъпо да се живее.Както прочетох от темата и постовете ти,виждам че си намерила решението на проблемите си,разбрала си причините и т.н.Единственото,което ти липсва е да повярваш в себе си.Повярвай си.Малко трезвомислещи хора останаха,а виждам,че ти си от тях,въпреки че си наранена и ти е тежко разсъждаваш ясно,просто трябва да имаш вяра в себе си.Късмет,и както писаха по-горе-не си сама,не само на теб ти се е случило подобно нещо,ще го преживееш