Оф, помогнете, дайте съвет

[MoMoXiXi]

Виждам, че този раздел е и за приятели, моята тема не е точно такава, но е свързана с това по един или друг начин...макар, че виждам, че напоследък само теми за училището има аз все пак ще си напиша темата тук


Значи проблема е, че съм много срамежлива... .... супер е гадно, хора. Дайте някакъв съвет, имам чуството, че съм най-срамежливият и притеснителен човек на планетата!!!
Ето ви няколко примера-началото на лятото братовчедка ми беше в чужбина за 4 години и се върна за няколко седмици и ние като я посрещнахме всички се смеят я прегръщат пък аз най-отзад скрита и вместо да се радвам и да я прегърна само и стиснах ръката и и казах някво тъпо здрасти, даже ме беше срам да кажа "добре дошла" ... не да си мисля колко е хубаво,че се е върнала, а аз си мислех какво впечатление ще и направя... тъпа тъпа ..............
после в компанията нали сме си 5-6 човека ама си се познаваме мноого отдавна и си знаем кирливите ризи и всичко и там съм голям лигоч-като съм с тях викам, крещя,лигавя се, хич не ме ебава, а ако дойде някой непознат , дори да е познат на някой от компанията направо си гълтам езика, както ми е лигаво иведнъж ми минава и през цялото време две думи не обелвам, а и да кажа нещо то ще е някоя тъпня от притеснение....... ужас........и все се питам "абе защо така правя, бе, дай малко по-така, какво ти пука..." ама на я! ..... и като питам някой непознат за нещо, като цената на някоя блуза в магазин или нещо такова все гласа ми е един такъв тънък и треперещ........знам, че е най-лесно да кажа, че родителите са виновни, но НАИСТИНА имат малка известна вина-защото като бях малка те като излизаха с познати тяхни мене никога не са ме вземали-имало много хора, щели да стоят до късно, все някакви такива, а това все пак до някаква степен- контактите с хората изграждат характера, а да не горовим това дали си срамежлив/притеснителен или не. Като бях малка даже бях по-отворено хлапе-има ме на някакви касетки записана-майка ми, баща ми , брат ми и чичо ми седнали до мене и ме записват и аз псувам на турски, на румънски, на македонски на български там някакви глупости и те ми се смят, ама явно като съм пораснала малко и като ми е дошъл акъла и ..... и аз не знам какво.... в даскалото също примерно като питат нещо и аз знам, обаче никой или не знае , или не вдига ръка , но аз знам , но пак не вдигам не от друго, ами защото ми е конфузно като взема да отговарям и целият клас да си е насочил вниманието към мен.... а по разказвателните предмети е някакъв ужас направо... от притеснение даже не мога да направя едно свястно изречение... или ми трепери гласа, или госпожата като е вперила поглед в мене ми се взема акъла...........дайте ми някакъв съвет, бе, хора. Знам, че промяната само аз мога да я направя, ама съм решена и ми трябва малко помощ!!! Моля!!!

[Forest_girl]

Просто не тряя да ти пука толкова, кво ще си помислят другите за теб! Бъди себе си ии тва е

[Bubbly]

И аз бях така допреди 1-2 години, после си припомних, че останалите също са хора- притесняват се, имат проблеми, бъркат и ходят до тоалетната (последното няма много общо ) На мен в един момент буквално ми омръзна да се притеснявам от всичко. Вече не ми пука за мнението на непознатите и около 60 % от познатите ми. Не знам как да ти помогна, може би проблемът ще си отмине с времето. Но най-важното е да помниш, че не всеки има полза да те гледа постоянно, за да ти открие грешки или да ти се смее на простотиите. Хората сме големи егоисти и се интересуваме най-вече собствените си грешки и проблеми.

[stealthyGirl]

И аз бях така допреди 1-2 години, после си припомних, че останалите също са хора- притесняват се, имат проблеми, бъркат и ходят до тоалетната (последното няма много общо ) На мен в един момент буквално ми омръзна да се притеснявам от всичко. Вече не ми пука за мнението на непознатите и около 60 % от познатите ми. Не знам как да ти помогна, може би проблемът ще си отмине с времето. Но най-важното е да помниш, че не всеки има полза да те гледа постоянно, за да ти открие грешки или да ти се смее на простотиите. Хората сме големи егоисти и се интересуваме най-вече собствените си грешки и проблеми.

+1

Наистина отминава с времето. И моята история отпреди 3 години беше такава, но колкото повече порастваш толкова по-отворен ставаш. Сега дори съм по-отворена от някой мой приятели, който ако ги видиш ще речеш, че не им пука от нищо и никой, ама всъщност са доста по-... нежни. Дори знам, че в те момента те боли като казвам, че съм отворена, знам, защото и аз така го чувствах.

А и друго нещо - не вини родителите си, че не са те взимали с тях. Майка ми често ме взимаше(не заради това де), но нямаше голяма разлика, не бях срамежлива само с познати от много време.
Това просто си е нормално нещо, ти си от по-свенливите цветя, но ще ти мине, защото както казва баба ми "Живота ше ви учука, учука..."

[asasfdf]

+1
отминава с времето, много хора страдат от това в по-ранните класове..

[kokk]

И аз бях много срамежлива преди една-две години,но реших че няма от какво да се притеснявам и,че ако съм срамежлива до никъде няма да стигна!Ако тази нагласа на мислене не подейства пробвай с някой боен спорт!Помага знам го от личен опит

[AliceSw]

някой хора казват, че само най-егоцентричните хора са срамежливи...всеки е бил по някое време...и го е преодолял по различен начин


най-основното е да осъзнаеш, че дори и да направиш грешка, която ти изглежда ужасна - кажеш нещо не на място, направиш нещо, което не би се харесало на другите, не е сигурно, че ще бъде забелязана, а ти отъждествена като "ебати злето"...та за мене така най-лесно се преодолява срама...просто в един момент осъзнаваш, че не целият свят те гледа теб...а тези, за които си толкова важна, че ти отделят цялото внимание на света, не биха направили огромен проблем от някоя твоя грешчица...дори и да се посмеета малко на нея...

[hanovete]

проблемът ти е че нямаш самочувствие

[breathless]

,, и аз го имах този проблем преди няколко години ,, но тогава се сприятелих с едно момиче което хич не е срамежливо и като излизах с нея малко по малко и на мен ми мина ,, а също броблем е и че нямаш самочувствие както каза hanovete ,, ай гес ,, :]]

[NightGuardian]

Нямаш самочувствие от там идва и срамът!
Първо трябва някак си да си вдигнеш самочувствието и от там вече , няма срам!
Намери си някой по отворени приятели!!!

[Isabelle]

проблемът ти е че нямаш самочувствие

и аз така мисля