Да! Ставала съм свидетел.
И то даже не ме хвана жал за там присъстващите, нито за това после как ще се възтановяват и т.н, а просто ми стана гадно от психическата травма, която ми нанесоха! Звучи смешно, нали
Ама си е така.
Ей! Поболях се, значи!
Смисъл.. говоря за първия ми път.. то след това вече лека полека се свиква....
До тогава единствено по телевизията съм гледала побоища и разни такива, но никога на живо..
Тогава просто ме разтресоха всички ритници, тукати, метални пръчки и кво ли още не, с които се биеха.. И всичко стана точно за минута и половина, макс 2, и през това време седях и гледах като гръмната, щото ония пичове налазиха мн изведнъж и после ми трябваше цяла седмица, за да осъзная какво стана... толкова се тресях и треперех цялата все едно мен са ме били.. после районни, болници, туй-онуй, изнспектора мен ме пита кво е станало що е станало, а аз седя и го гледам като няква психично побъркана.. даже бях по-стресирана от двамата ми пребити приятеля. омг
И интересното е, че докато пиша всичко това и дори някой като ми зададе същия въпрос като твоя, и се сещам точно за тази случка. И като стигнах някъде до 30тия ред от поста ми и се сетих за това как баща ми пребиваше майка ми. Може би вече не го помня толкова много, защото беше адски отдавна.. но когато спомените започнат лека полека да ме навестяват от време на време и се сещам как майка ми цялата реве и лицето й цялото е окървавено, а баща ми разярен някакъв и се сещам също още ква психическа травма са ми нанесли тия двамата малоумници.. пък аз съм била на 4-5 годинки.. (те до 15 годишна възраст се биеха) и от тогава както се беше почнало, не спираха. И най-гадното е, че никога не са се опитвали да се скрият от мен, или да НЕ ми позволяват да ги гледам.. просто баща ми (олицетворение на ГОРДИЯ малоумен МЪЖ) с всичка сила налагаше майка ми, а аз бях там! Там, на един метър от майка ми и гледах как баща ми я пребиваше от бой... и НЕ можех да направя абсолютно нищо.... няква малка хлапетийка, майна, и съм го хванала за голямата му ръка (където по онова време беше 4 пъти колкото мен - ръката му) и се увисвам на нея, а той с цялата си наглост ме отритва и ме запраща на 10 метра от него и аз се търкалям, въргалям по пода, рев сълзи рев сълзи..
оф, и в крайна сметка не знам за какво го написах всичкото това.
Знаеш ли от кога не се бях сещала за това.. ся малко така ме върна в миналото и не ми стана особено приятно.. даже ми става жал с баща ми и ми пада все повече и повече в очите.. и за всичките тези години се опитва да компенсирва всичко лошо, което ми е причинил и съм видяла от него, но не се получава...... не може да върне времето назад и да поправи грешките си..

Ама така е.. ето ви едно доказателство до къде може да стигне мъжкия егоцентризъм ........ оф даже не знам как да го опиша тва.. оф, дано ме разбирате, и едва ли някой ще го прочете, ама айде, лека вечер от мен.