Всеки човек изпитва несигурност, но не е ли логично с течение на времето малко по малко да започнат да намаляват съмненията и колебанията?
Честно да ви кажа, не мога да ви разбера.Като си нямате гаджета мрънкате и отричате любовта, като си намерите половинка пък недоволствате, че отношенията ви се задълбочават и т.н.
Въобще наясно ли сте какво искате от този живот или просто сте свикнали да си задоволявате моментните капризи, а като се усетите, че прерастват в нещо по-сериозно да бягате като ужилени...
Сории, просто ми е гадно като чета такива теми и колкото и да ми се иска да проява разбиране, искрено ви се ядосвам, защото оценявате това което имате, чак след като изгубите и пак се почва с вечнага драма-"Нямам си гадже, моля за съвет, бла...бла"