Знам какво е...
Аз се доверявам прекалено лесно, влагам всичките си надежди още от самото начало и в един момент оставам разочарована...
И от това боли и е гадно и се чувстваш безпомощен, наранен, объркан, в безизходица, все едно с това момче си отива и част от теб, защото тези надежди и блянове, са именно част от теб, част в която ти си вложил нещо от самия теб...
Ако момчето си заслужава, няма да му се наложи да съпреживява болката от предходни любовни разочарования на приятелката си, а ще намери начин да заличи раните, угорчените и болката.
Ще поставят заедно едно ново начало, като всичко лошо и отрицателно ще остане на заден план, където е и мястото на миналите вече неща...