 
- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- наказание
 Отговор в тема
 Отговор в тема
			
		
		Гората в нощ тъй черна,
Изглежда толкова безкрайна,
Всява ужас в млада жертва,
Обсебва мисълта потайна.
Тъжен призрак скита,
Броди в сенките зелени.
Той покоя не открива,
А сълзите са вледени.
Сред мъгла от мъка
Той се носи, плува.
Спомените го преследват,
Миналото него спъва.
Бяха нему непознати
Доблест, доброта и дума мила.
Той изпитваше най-долни чувства
със душата си изгнила.
Подлост, кражба, егоизъм
Във сърцето му живяха.
А злините, що извърши
Наказание постлаха.
И тогава, сам останал,
Тъй отритнат, непотребен
Страшна лудост го обсеби
И напусна той дома си верен.
Скрит сред нощната забрава,
Бяга от проблемите коварни.
Във гората стара и прохладна
Търси лек за свойте рани.
Глас отвътре го разкъсва:
“Ти за тази участ си виновен”
Глас, отвъден сякаш, все говори:
“Ти от злост и низост си отровен.”
хъхъ..
сълзите са вледенени се казва, пък и звучи по-ритмично...
And now you want somebody
To cure the lonely nights
You wish you had somebody
That could come and make it right....
 
			
			Страхотно е, Браво!!!!

 
			
			Страхотно е, наистина много ми хареса.
Имаш талант, според мен..
I'm not gonna ever ever let you leave You're all I've got
You're all I want
And without you I don't know what I'd do
I could never ever live a day without you
Here with me do you see
You're all I need... <3