Правила съм нещо подобно. Давах надежди и ги разбивах...а човекът отсреща наистина си струваше. Непрекъснато ми даваше подъраци, който не приемах, беше до мен в ужасно тежки ситуации и след ден-два започвах да му казвам как трябва да си намеринякоя друга, как местата на които ходим са скучни...

Не съжалявам, определено. Не го заслужаваше, но го осъзнах късно. Извиних се и сега сме приятели. Той още е влюбен в мен.