Май не съм имала романтични целувки...Първата с първия ми приятел беше пълен провал,първата със сегашния беше абсолютно без чувство и тя не става за пример.Романтиката ми е болна тема.Винаги съм искала нещо романтично като по книга,обаче не ми се е случвало(за всичко си има време,де)...
Сега се сещам за една по-впечатляваща.До колкото помня още не бяхме завършили,щото и двамата бяхме с чанти.Валеше като изведро и аз си извдих чадъра(естествено-в моята чанта само мен ме няма)и го разтворих.Разбира се ,нямаше голя ефект при такъв порой ,но никак не ми беше студено-все пак той ме беше хванал през кръста .Стигаме ние до моста на влюбените,минаваме го до половината и изведнъж аз спрях.После той попита "Какво?" ,аз метнах чадъра и го целунах(Господ знае защо,не и аз).Не знам колко време сме стояли така да ни зяпат хората,знам ,че чак бельото ми беше мокро .Пък и какво правят тия хора на дъжда.Да са си отишли вкъщи,когато е трябвало.
Но тази целувка в никакъв случай не беше перфектна.Тя беше плод на болния ми мозък и спонтанните ми действия.