Цитирай Първоначално написано от h0t_lipS~anD_kisSes
Не знам дали темата е подходяща за този раздел.
Не сте ли се замисляли, че ви е по-лесно да разрешавате чуждите проблеми, отколкото собствените си. Дори и да имате същия проблем като някой друг, вие ще му дадете съвет как да се справи, без да осъзнавате, чее по този начин решавате и своя.
Ии не знам защо, ноо на мен лично ми е по-лесно да помогна на някой друг, отколкото на себе си!
Като се замисля си е точно така... Нямам обеснение обаче...Помагам на другите,но на себе си не мога.... Правя другите щастливи помагам,щастлива съм за тях,но понякога се чувствам празна,и сама...Често вдъхвам надежда и кураж на другите,Но когато аз съм зле и имам нужда от помощ ги няма.... Въпреки това продължавам....Имам само една приятелка истинска,но сме далеч една от друга....благодарение на нета си пишем всеки ден и не се чувствам толкова самотна...Има и други,които ми се правят на приятелки тук в София,но аз ги отбягвам,защото знам,че не са ми приятелки....уморих се от удари под кръста от "приятелки",които все за нещо ми завиждат....Да,вярно е нямам много приятели,но не ми и трябват.Една ми стига,но да знам,че винаги,когато имам нужда си помагаме,както можем. Днес получих колет от приятелката ми,страшно много се зарадвах и се натъжиш същевременно,защото не е от Сф... Като отворих колета видях,какво ми е купила медальонче,едната половинка е в мен а другата в нея... искашеми се да я убия... Страшно много пъти си доказваме,че въпреки разстоянието ще си останем приятелки.Едно обаче не мога да разбера..Защо лицемерните хора,които ни правят нещастни са до нас и ни ядосват,а наистина стойностните хора са далеч?.....