- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Направо се побърквам
Да, ама не ми е толкова лесно.Не си говорим вече почти година и половина, а всеки ден се срещаме, засичаме се като ходим на училище /в една посока сме/... Носят се слухове, че си има гадже, но не съм сигурна.Ако го заговоря той няма как да не се досети, че още го харесвам и ще стане супер неловка ситуация, защото ще приличам на глупачка...Първоначално написано от Andreev
![]()
Аз не съм правила първата крачка, но той много пъти.или поне така е изглеждало, защото ми е махал от далеч /и аз му махнах/, а след това каквото и да направи аз не му отвръщам...от Коледа 2007 не се е закачал или нещо такова /просто защото сигрно вече му е омръзнало да се дърпам/, но когато се разминаваме ме гледа сякаш ще запали пожар...а аз или не мога да махна очи от него, или се правя на разсеяна...и знам, че вече е време да престана...но не мога ПРОСТО да го спра и да му кажа "Здрасти"...или да го заговоря....Просто е абсурд...Друг вариант ? Все пак това е толкова много време.... а преди бяхме "приятели"...Дайде съвети....нещо по-така...Първата крачка, ако ще я правя аз искам да изглежда неволно, а не нещо, което да крещи !!!!"Аз не можах да те забравя! Още съм луда по теб! А ти?"!!!!А така, както каза Andreev, стегни се.щом толкова те е срам просто му давай и ти знаци и намеци, че още си падаш по него.Спокойно, момчето няма да те изяде. И това, че не си говорите отдава значение, но все някой трябва да направи първата крачка.Пробвала ли си ?![]()
Хора вие сте ми надеждата ~!
Listen to your heart beat and just let it go!...Don't miss the miracle of the moment !