Напълно сте прави...Все някак ще трябва да го погледна и да действам, защото вече не мога да издържам така да се правим на непознати.Чувството е да "крещиш тихо".И боли, разбира се.Всяко второ момиче, което познавам си пада по него и би дало всичко само за едно здравей, а той само с мен си е бил гадже, ако въобще го зачитаме, само с мен е бил приятел и т.н... Всички ми завиждаХА, задето съм с него, защото сме приятели и пр., а аз не се осъзнавах... После всичко отихна, не говорихме, не се поглеждахме, пълни непознати.Сега също е така, но целия този шум, когато мина покрай приятелите му, всичките нашепвани думи "той те харесва, айде направи нещо", всичките скорошни погледи, неволното блъскане в мен, прикованите му очи в мен, усмивките и факта, че всичките му обожателки отново ме гледат накриво все трябва да значи нещо и трябва да има защо.Той си мисли, че го мразя.Не знам по какви причини, но знам, че е почти убеден в това, щом го повтаря на всичките ми приятели, а иначе крие някога да се е влюбвал в мен.Та в крайна сметка ще действам както инстикта ми подсказва...щом го видя, в първия удобен момент ще му покажа, че не всичко е към своя край...И тъй като вие ми вдъхнахте кураж...няма как да не кажа едно голямо МЕРСИ ! И все пак искам да ми подскажете някак да го сваля..."неволно" като се разминаваме.