Fragments of self-devourment.

[ScionOfStorm]

Fragments of self-devourment.

Кажи ми какво знаеш за този свят
И какво се крие вътре
В мръсната, разядена благодат.

Вълните с целувка ни пометоха
Наситиха кръвта.
Искри около Идеята се сплетоха
Избиха плътта,
Толкова мисли и желания
Завихриха в ядро сърцевидно.
Забравени отпреди страдания.
И Ритъмът се скри отвъд Магията
В електрон съчетана,
Скрита тайно в Храма.

Кажи ми какво знаеш за Отвъдното
Защото бях там и се самоунищожих.
После вълните в сярата с длан скрих.

Вените запищяха – железа
Проводници на вътрешния ни ток.
Сблъсък противовесен с Душа,
Съзнанието? Разтърсено от първия шок.
Кожата се сгърчи като змия
Пергамент, в него – Идеята -
Атом/Молекула/Човек?
Залез на несбъднатия Век.
Арка объркана на мозъчни вълни
Впи се в чистите мисли. Изгори ги.

Кажи ми какво знаеш за самия мен.
Нима колкото аз самия – за теб?
Мъртви улеи сме на изрод смирен
И сяра попива във всеки наш жлеб.

[fy4ko]

Шсе сетиш

p.s.: а ти каква всъщност поезия четеш?

[ScionOfStorm]

хаха :Д

почти никаква не знам защо, поезия да чета рядко ми идва настроението. А ако шсе сетиш е за ритъма...тоя път не съм броил ни срички, ни нищо - просто го написах и така, както стана в началото, тъй го оставих. Афектиран бях :Р