Стоя и плача в момента..просто искам да чуя коментарите ви, а и да си излея душата..Замислих се дали съм щастлива и живея пълноценно..И отговорът е НЕ.Единствено щастлив ме прави гаджето ми, толкова много го обичам, само с него ми е хубаво, но сега той си намери работа и ще може да се виждаме само 2 пъти в седмицата това направо ме разби още не мога да осмисля как няма да мога да го виждам .и на него също му е много гадно, но няма какво да направи.АЗ излизам само с него, имам други да кажем познати, но с тях не ми е хубаво..Приятели не може да се каже, че имам всеки те използва- не веднъж съм страдала заради това.Аз съм много емоционален човек, но няма с кой да споделям срам ме е пред майка ми и аз самата незнам защо, но като поплаквам и ми олеква.Вие щастливи ли сте?Аз не ходя по дискотеки..бих казала, че съм затворена..не съм от отворките и лигли, които вече не си знаят бройката ..Не знам дали от пубертета, но се чувствам ужасно, постоянно ми се плаче, гадно е ((((((((((((((