Всичко. Най-вече когато влагам сили, упоритост и надежда в нещо, чрез което за напред ще се чувствам добре, което до някаква степен ще осмисля дните ми, нещо заради което ще се чувствам жива и пълноценна, и в което ще намирам някакъв смисъл и накрая всичко да претърпи някакъв обрат.
Във всички случаи не плачем заради самия някой човек (близък/роднина/приятел/гадже/било то и бездомни деца/животни), а заради всичко това, което сме си втълпяваме, че си заслужава нашите сили и енергия, и което сме смятали за по-добро..... въобще заради всички надежди от наша страна....